данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставки на стоки, превозвани до трета страна

3_875/24.02.2009 г.
ЗДДС, чл. 17, ал. 2;
ЗДДС, чл. 28;
ЗДДС, чл. 114, ал. 1, т. 12;
ППЗДДС, чл. 21, ал. 1
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставки на стоки, превозвани до трета страна
Според изложеното в запитването „Х” ООД изработва по поръчка на фирма „В.Ш.”, установена в Германия, рекламни осветителни тела за фирма „ВС”, установена в Дубай. Стоката е транспортирана до „ВС” в Дубай. Фактурата ще бъде издадена на фирма „В.Ш.”, тъй като последната е купувач и платец по сделката. Поради установени дългогодишни отношения между „Х” ООД и фирма „В.Ш.” уговорката е устна и липсва писмен договор между страните. „Х” ООД няма информация как се развиват отношенията между фирмата от Германия и фирмата от Дубай. Предвид изложеното се поставят въпросите как се тълкува вида на сделката, какво е основанието за начисляване на нулева ставка ДДС и в коя колона на дневника за продажби следва да се отнесе фактурата?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 106 от 12 декември 2008 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 4 от 16 януари 2009 г./ изразяваме следното становище:
Видно от запитването обект на доставка са стоки, които се превозват от територията на страната до територията на Дубай, която не е държава членка на ЕС и по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС е трета страна.
В случая стоката не се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка, поради което условието на чл.7, ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено и режимът, установен за ВОД не е приложим. Едно от условиятаза наличието на вътреобщностна доставка е пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката. В този смисъл е и указание № 24-00-27 от 01.04.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, което може да се намери на сайта на агенцията – www.nap.bg.
За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на Р България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка. За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона с визираните в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи:
– писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на тези стоки.
Относно необходимостта за удостоверяване на наличие на обстоятелства за доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността, данъчно-задължените лица да разполагат с писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение е достатъчно лицето да разполага с придружаващ износен документ, разпечатан от компютъризираната система на митническата администрация, заверен от митническото учреждение на износа въз основа на получено съобщение от изходното митническо учреждение за напускането на стоките на митническата територия на Общността.
Според изложеното в запитването стоката се транспортира до Дубай, която е трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС. С оглед обстоятелството, че в запитването липсва информация за чия сметка се осъществява транспорта, то следва да се има предвид, че ако транспортът е за сметка на получателя, то последният не трябва да е установен на територията на страната. Ако това условие е изпълнено, както и в случай, че превозът на стоките от място на територията на страната до третата страна се извършва от или за сметка на доставчика, то няма пречка „Х” ООД да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС за доставката между него и германската фирма при наличие на документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Без значение за приложението на този режим е обстоятелството, че фактурата се издава на фирма от държава-членка, тъй като посочената разпоредба не поставя други изисквания към получателите по доставката освен гореизложените. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС във фактурата задължително следва да бъде вписано основанието за прилагането на нулевата ставка.
Издадените данъчни документи, във връзка с доставки на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността по чл. 28 от ЗДДС се отразяват в дневника за продажби в колона 19 – „Данъчна основа на доставките със ставка 0 % по глава трета от ЗДДС”.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на глава трета не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Ал. 2 на чл. 37 от ЗДДС не се прилага при получени авансови плащания.

Оценете статията

Вашият коментар