3_5255/06.11.2008г.
ЗДДС, чл. 7, ал. 1;
ЗДДС, чл. 28
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставки на стоки, превозвани до трета страна
Според изложеното в запитването дружеството осъществява вътреобщностни доставки и доставки извън територията на Общността. Клиент от Полша закупува от дружеството стока, като стоката се експедира за техен купувач от Хърватска. Съгласно договора с полския клиент прехвърлянето на собствеността върху стоката става във склада на дружеството при условията ЕXW (ex-works) с транспорт на купувача – полският клиент, който е и платец по сделката с нашето дружество. Оформен е митнически транзит и износ от дружеството за Хърватска, под разпореждане на полската фирма на 16.10.2008г. Приложени са фактура, издадена от дружеството към полската фирма; фактура, издадена от полската фирма към хърватската и документи за произхода на стоката. Предвид изложеното поставя се въпроса как следва да се третира тази доставка с оглед разпоредбите на ЗДДС, тъй като предстоят и други доставки с такъв характер?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.71 от 12.08.2008 г./ по зададениявъпросизразяваме следното становище:
Видно от запитването обект на доставка са стоки, които се превозват от територията на страната до територията на Република Хърватска, която не е държава членка на ЕС и по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗДДС е трета страна.
В случая стоката не се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка, поради което условието на чл.7, ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено и режимът, установен за ВОД не е приложим. Едно от условиятаза наличието на вътреобщностна доставка е пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката. В този смисъл е и указание № 24-00-27 от 01.04.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, което може дасе намери на сайта на агенцията – www.nap.bg.
В настоящия случай считаме, че е налице доставка на стока с място на изпълнение на територията на страната на основание чл.17, ал.2 от ЗДДС и същата е облагаема по смисъла на чл.12, ал.1 от същия закон.
Като облагаема с нулева ставка на данъка законодателят е определил в разпоредбата на чл.28 от ЗДДСследните два случая:
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Според изложеното в запитването стоката се транспортира до Република Хърватска, която е трета страна по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗДДС. Предвид това и при положение, чеполучателят не е установен на територията на страната е налице хипотезата на доставка на стоки, които се превозват от територията на страната до трета страна за сметка на получателя /чл.28, т.2 от ЗДДС/.
На основание чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28. т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
– писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на тези стоки.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на глава трета не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Ал. 2 на чл. 37 от ЗДДС не се прилага при получени авансови плащания.’