данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на бунгала

.№ 08-Ц-3 #3
Дата: 04.11.2011 г.
ЗДДС, чл. 12;
ЗДДС, чл. 45, ал. 3;
ЗДДС, чл. 45, ал. 7;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 5.
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на бунгала
С Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ………………. г. е изложена следната фактическа обстановка:
За жилищни нужди на социално слаби граждани община ще закупи сглобяеми дървени бунгала от дружество. Сглобяемите дървени бунгала са построени по стопански начин през 1989 г. върху общинска земя в строителни граници, предоставена за временни постройки.
Въпросът Ви е дали е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС за доставката на сглобяеми дървени бунгала.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
В запитването сте посочили, че бунгалата са постройки.
ЗДДС не въвежда легално определение за сграда. В същото време е въведен различен режим на данъчно третиране на сграда и постройка. За да се направи разграничение между двете категории, следва да се изхожда от общоприетия смисъл на думите и нормативната уредба на Закон за устройство на територията (ЗУТ). Общоприето значение на “сграда” е “постройка със стени и покрив, здание” (Български тълковен речник, изд. ”Наука и изкуство” 1999 г. стр. 872). В чл. 12 от ЗУТ е направено разграничение между използваните понятия “сграда” и “постройка”, но също липсва законова дефиниция на тези понятия. Съгласно релевантните за определяне на двете понятия текстове от ЗУТ “сгради” са тези здания, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение, а чрез “постройките” се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер. Така едно и също по вида си здание в едни случаи може да има характер на сграда, а в други на постройка, в зависимост от конкретното предназначение на недвижимия имот, в който то е изградено.
Определението за “сгради, които не са нови” се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. С визираната норма е дадена дефиниция за “нови сгради”, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж” или;
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Видно от дефиницията на понятието “нова сграда” по смисъла на ЗДДС същото е обвързано с изтичане на определен срок от момента на издаване на разрешението за ползване на сградата и третирането на доставките на сгради за целите на закона следва да се разглежда във връзка с хипотезите, при които:
-се издава разрешение за ползване по ЗУТ;
-се издават други документи за допускане на въвеждането им в експлоатация – съгласно ЗУТ или предшестващи влизането му в сила закони;
-издават се разрешения за ползване или други удостоверяващи завършването на строеж документи, без да е налице нова сграда.
Тъй като в запитването не е конкретизирано и не са представени документи дали бунгалата представляват сгради или строежи, напр. временни строежи или такива по чл. 147 от ЗУТ, както и дали не са неподвижно закрепени към земята, във връзка с гореизложеното е необходимо да се има предвид следното:
Ако бунгалата могат да се дефинират като сгради, за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на ЗУТ, то за същите е приложима хипотезата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, освен ако не е упражнено правото на избор по
чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
Ако бунгалата не са неподвижно закрепени към земята, т.е. биха могли да бъдат демонтирани, съответно монтирани, при продажбата им не е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, а е приложима разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС.
При положение, че бунгалата представляват строеж по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 от ЗУТ, същите не представляват сгради и разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС не може да намери приложение при продажбата им.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар