данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на услуга по предоставяне на апартаменти от жилищен комплекс от затворен тип за временно и възмездно ползване на хотел

Изх. № М-24-36-1
Дата:18.12.2014 год.
ЗДДС, чл. 12;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3, т. 3;
ЗДДС, чл. 45, ал. 4;
ЗДДС, чл. 45, ал. 6;
ЗДДС, чл. 45, ал. 7;
ЗДДС, чл. 66, ал. 2;
ЗДДС, чл. 79, ал. 1;
ДР на ЗДДС, § 5, т. 30.
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на услуга по предоставяне на апартаменти от жилищен комплекс от затворен тип за временно и възмездно ползване на хотелски принцип или преотдаването им под наем на трети лица
Във Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № М-24-36-1/17.11.2014 г., е изложено следното:
Дружеството е сключило договори с част от собствениците в жилищен комплекс от затворен тип за временно и възмездно ползване на апартаментите им на хотелски принцип и/или преотдаване под наем на трети лица.
За част от апартаментите дружеството е получило удостоверение за категоризация и през летният сезон същите работят на хотелски принцип, като за нощувките се начислява 9 на сто ДДС.
Извън активния туристически сезон дружеството отдава категоризираните апартаменти дългосрочно на физически лица за жилищни нужди.
Въпросът, поставен в запитването, е следният:
Как следва да се третира по смисъла на ЗДДС отдаването на категоризираните апартаменти дългосрочно на физически лица за жилищни нужди? Следва ли да се приеме, че са налице освободени доставки по чл. 45, ал. 4, от ЗДДС? Каква данъчна ставка следва да се прилага в този случай, както и за консумираната електрическа енергия и В и К?
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДС освободена доставка е отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Според определението, дадено в § 5, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ), „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. На основание чл. 45, ал. 6 от ЗДДС, ал. 4 от същата разпоредба не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси. В случаите на доставка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС доставчикът може да избере тя да бъде облагаема, на основание ал. 7 от същата разпоредба.
По отношение на данъчното третиране на туристическите услуги ЗДДС регламентира две специфични правила:
– намалена ставка на данъка в размер 9 на сто за доставки по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани (чл. 66, ал. 2 от закона) и
– специален ред за облагане на обща туристическа услуга (Глава шестнадесета от закона).
Доставчик на услуги по настаняване в туристически обекти (хотел или подобно заведение) прилага намалената ставка за данъка както когато заведението, в което се извършва услугата по настаняване е негова собственост, така и когато същото е наето от него или най-общо казано хотелиерът го експлоатира на свой риск, без значение от правното основание.
За целите на прилагане на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС туристическите обекти, в които се извършва настаняването, следва да са категоризирани по Закона за туризма (ЗТ) – чл. 119 и следващите. Съгласно чл. 133 от ЗТ категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала. С Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение, приета с ПМС № 357 от 27.12.2004г. (Наредбата) се определят и видовете средства за подслон, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения и техните характеристики, както и минималните задължителни изисквания за определяне на съответните категории за всеки вид.
Предвид горецитираните разпоредби, в случаите, когато предоставянето на ползванетонакатегоризирани по реда на ЗТ апартаменти се извършва съобразно изискваниятаотносновида на предоставяните за съответната категория на туристическия обект услуги, регламентирани с Наредбата, за целите на ЗДДС се счита, че е налице услуга по настаняване в хотели и други подобни заведения – мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове или санаториални комплекси. За тази доставка на услуга по силата на ал. 6 на чл. 45 от ЗДДС данъчно третиране като освободена доставка е неприложимо. Налице е облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС с приложима данъчна ставка 9 на сто на основание чл. 66, ал. 2 от ЗДДС.
В случаите, когато апартаменти се предоставят дългосрочно под наем на физически лица за задоволяване на жилищни нужди, при което не се предоставят услуги, свързани с обслужване на клиентите и други допълнителни услуги, регламентирани сгорепосочената наредба, следва да бъде приложен чл. 45, ал. 4 от ЗДДС и доставките да се третират като освободени от облагане, при условие, че доставчикът не е избрал същите да бъдат облагаеми. Относно разходите за консумираната електрическа енергия и В и К от наемателите физически лица, считам, че същите представляват съпътстващи разходи на основната доставка (отдаване под наем на сградата на физически лица за задоволяване на жилищни нужди) и с тези разходи, на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС следва да се увеличи данъчната основа на доставката. Същите ще следват режима на основната доставка, съответно следва да се приложи данъчната ставка, приложима за основната доставка – услуга по отдаване под наем на сграда на физически лица, които не са търговци, за задоволяване на жилищни нужди – 20 на сто при условие, че приложима е нормата на 45, ал. 7 от ЗДДС, или без начисляване на ДДС в случаите на приложение на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС. В случай, че отдаването под наем е осъществено при режим освободена доставка, приспаднатият данъчен кредит за получените стоки и/или услуги, които се използват за освободена доставка, следва да се коригира съгласно чл. 79, ал.1 от ЗДДС.
Извън гореизложеното принципно становище, с оглед конкретиката на фактите уточняваме следното:
Видно от приложения към запитването примерен договор между дружеството Ви и собствениците на недвижимите имоти, в качеството си на Хотел – мениджър, дружеството Ви се задължава да организира и предоставя едни и същи обем услуги, както по отношение на клиентите за краткосрочно ползване на апартаментите на хотелски принцип,така в случаите на преотдаване под наем – Раздел V от договора. Видно от договора същите нямат сезонен характер. Голяма част от предвидените в договора задължения, като например организиране на рецепция, румсървиз, камериерски услуги, предоставяне на консумативи, почистване на апартамента и смяна на спално бельо и хавлии по време на престоя на клиентите, считам за неотносими към договор за наем на част от сграда за жилище. Предоставянето на горецитираните услуги, съпътстващо предоставяне на ползването на апартаменти, считам, че характеризират правоотношението с оглед приложението на ЗДДС, като услуга по настаняване в случая в туристически обект – апартаментен хотел, независимо от продължителността на престоя на клиента. Данъчното третиране в случая, считам, че е облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС с приложима данъчна ставка по чл. 66, ал. 2 от закона.
Считам, че в аспект приложението на ЗДДС, водещ е характерът на предоставената услуга и режимът, на който предоставянето и е подчинено – Закона за туризма относно настаняването или Закон за задълженията и договорите относно услугата по отдаване под наем на недвижим имот.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар