3_1617/02.07.2014 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 2;
ЗДДС, чл. 29;
ЗДДС, чл. 113, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 22
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на услуга по транспорт на пътници
Според изложеното в запитването СД „А” е регистрирано по ЗДДС лице с основна дейност – превоз на пътници в страната и в чужбина. Същото притежава лиценз за извършване на международен превоз на пътници.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. При извършване на услуга по транспорт на пътници от място на територията на РБългария до място извън територията на страната /друга държава членка на Европейския съюз или трета страна/ като основание за неначисляване на ДДС съгласно чл. 114, ал. 1, т.12 от закона във фактурата кой член да се посочи – чл. 29 от ЗДДС или някой друг?
2. Трябва ли да се издават две фактури – едната за доставката на територията на страната и втората за доставката извън територията на РБългария?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
Мястото на изпълнение при доставката на услуга по пътнически транспорт се определя по правилото на чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, т.е. това е мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег.
Видно от цитиранатаразпоредба мястото на изпълнение при доставката на услуга трябва да се определи пропорционално на реализирания пробег. Доколкото в писменото запитване не е изрично посочен маршрутът, по който се извършва превозът на пътници, следва да се има предвид, че за услугата по превоз на пътници, включваща изминатите километри на територията на страната /от мястото на тръгване в РБългария до граничния й пункт и от граничния й пункт до мястото на пристигане в РБългария/ за доставчика – българско, регистрирано по ЗДДС лице е налице доставка с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, която е облагаема на основание чл. 12, ал. 1 от закона.
За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 29 от ЗДДС изисквания. Документите, с които се удостоверява извършването на услуги по международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона, са регламентирани в разпоредбата на чл. 22 от ППЗДДС, а именно:
-лиценз за извършване на международен превоз на пътници;
-документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
Останалата част от услугата по транспорт на пътници, включваща изминатите километри от граничния пункт на РБългария до мястото на пристигане – друга държава членка на Европейския съюз или трета страна, за българския превозвач е доставка на услуга с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС. В разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от закона е уточнено, че не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
В този смисъл за изминатите километри, в рамките на единната доставка на услуга по пътнически транспорт, в аспект на ЗДДС са налице няколко данъчни основи, определени пропорционално на реализирания пробег:
-с нулева ставка на данъка, ако дружеството притежава необходимите документи за доказването на международен транспорт на пътници или ставка на данъка 20 % при липса на същите – за частта от доставките с място на изпълнение на територията на страната, доколкото превозът на пътници се извършва от място на територията на страната до място извън територията на страната и от място извън територията на страната до място на територията на страната;
-без дължим ДДС към българския бюджет – за частта от доставката, с място на изпълнение на територията на други държави, като за пробега през съответната държава данъчното третиране на доставката на пътническия транспорт трябва да бъде съобразено със законодателството на съответната държава, през която е реализиран пробегът.
Данъчните основи на горепосочените доставки, формирани по реда на чл. 26 от ЗДДС, се определят пропорционално на реализирания пробег.
Извършената услугата се документира с една фактура, която съдържа реквизитите по чл. 114 от ЗДДС (чл. 113, ал. 1 от същия закон). Като задължителен реквизит в нея се вписваоснованието за прилагане на нулевата ставка – „чл. 29 от ЗДДС”, както и това за неначисляване на данък – „чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС” или „чл. 48 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета”.
Следва да се отбележи, че документирането на тази доставка може да се извърши и с няколко отделни фактури, като за доставката с място на изпълнение извън територията на страната се издадат фактури съобразно изискванията на държавата по местоизвършване на доставката.
‘