данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на извършени доставки на услуги – гледане на стари хора в Германия

.№М-24-31-24
Дата:22.06.2012 год.
ЗДДС, чл. 12;
ЗДДС, чл. 21, ал. 1;
ЗДДС, чл. 40, т. 1.
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на извършени доставки на услуги – гледане на стари хора в Германия
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-31-24/13.03.2012 г. е посочено, че ЕТ е регистрирано по ЗДДС лице и извършва услуги по гледане на стари хора в Германия. За осъществяване на услугата фирмата наема по трудови договори в България лица, които командирова в Германия. Търговецът притежава, издадени на основание чл.44, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, удостоверение за регистрация за предоставяне на социални услуги – социален асистент на възрастни хора и удостоверение за регистрация за предоставяне на социални услуги – домашен помощник на възрастни хора. Поставен е въпрос относно приложимостта на чл.40 от ЗДДС за описаните доставки на услуги с получатели физически лица в Германия.
Фактическата обстановка, описана в запитването Ви е непълна и не дава възможност за изразяване на категорично становище относно характера на извършваните от Вас доставки. Поради това, съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразяваме само принципно становище:
Облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. В съответствие с правилото на чл.21, ал.1 от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика. За дефиниране на понятието “постоянен обект“ следва да се имат предвид дефиницията на §1, т.10 от ДР на ЗДДС и практиката на СЕС (С-168/84, С-190/95, С-231/94, С-260/95), съгласно която за да бъде определен като постоянен,конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на предоставяне на услуги.
Българският данъчен закон предвижда като освободени доставки да се третират доставките на стоки и услуги, изрично посочени в глава четвърта от същия закон, където попадат и доставките, свързани със социални грижи и осигуряване. Съгласно чл.40, т.1 и 2 от ЗДДС освободена доставка е извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане (ЗСП) и доставката на социални помощи по реда на същия закон.
Нормата кореспондира с тази на чл.132, пар.1, буква „ж” от Директива 2006/112/ЕИО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно която държавите членки освобождават доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка, като могат да наложат ограниченията посочени в чл.133 от Директивата. Следва също да се посочи, че според постоянната практика на СЕС предвидените освобождавания следва да се тълкуват стриктно тъй като конституират изключения от основния принцип, че с ДДС се облагат всички доставки на услуги извършени срещу заплащане от данъчно задължени лица. Все пак, както посочва Съдът (решение по Дело С-498/03, т.29) тълкуването на условията, използвани в разпоредбата за освобождаването трябва да е последователно спрямо целите, преследвани от тези освобождавания и да се съобразява с изискванията на принципа за фискална неутралност, присъщ на общата система на ДДС. Относно целите, в следващите точки на същото решениесе пояснява, че като третират определени доставки на услуги, насочени към общия интерес в социалния сектор по-благоприятно за целите на ДДС, освобождаването цели намаляване стойността на тези услуги и това те да станат по-достъпни за хората, които може да се ползват от тях. Съдът сочи като релевантно към изпълнение на условията за освобождаването изпълнението на две изисквания: първо, доставките да са свързани или със социалните грижи или социалното осигуряване или със защитата на децата и младежите и второ, тези доставки да се извършват от публичноправни субекти или други организации, признати от съответните държави членки основно като благотворителни. В своето решение по отношение второто изискване Съдът постановява изразът „организации, признати за благотворителни от съответната държава членка” не изключва частни дружества със стопанска цел. По подобен начин, в друго свое решение (Дело C-216/97 Gregg), Съдът поддържа становище по отношение на член 13А, параграф 1, букви (б) и (ж) от Шеста директива, че термините установяване и организация, използвани там са достатъчно широки, за да включат също и физическите лица. Вярно е, че тези термини предполагат съществуване на индивидуализирано юридическо лице, изпълняващо определена функция, но това условие може да се изпълни не само от юридически лица, а също от едно или повече физически лица, които изпълняват стопанска дейност. В тази връзка и доколкото българското законодателство не поставя ограничения в това отношение, няма пречка извършваните от ЕТ доставки на услуги срещу възнаграждение да попаднат в обхвата на освобождаването от ДДС по чл.40 от ЗДДС, ако са свързани със социалните грижи.
Следователно, определящ за данъчното третиране на доставката е характерът на извършваната услуга. Предвид обстоятелството, че мястото на фактическото извършване на услугата е на територията на друга държава членка, следва да се приеме, че за определяне на характера на извършваните от Вас услуги приложението на ЗСП следва да се съобрази и с обстоятелството, че на територията на тази друга държава правно релевантно е законодателството на същата. Предвид това, за да се приложи освобождаването по чл.40, т.1 от ЗДДС, следва да разполагате с доказателства, съгласно законодателството на тази друга държава, удостоверяващи социалния характер на извършваната на нейна територия услуга.
Следва да се има предвид, че в зависимост от конкретните условия за извършването й, услугата би могла по своя характер да представлява услуга по предоставяне на персонал с получател немските физически лица. Това ще е така, когато ЕТ наема работници с оглед предоставянето им на други лица за извършване на възложена от тях работа. Относно данъчното облагане и задължителното осигуряване при т.нар. договори за осигуряване на персонал е издадено Указание на НАП №24-00-9 от 18.04.2008 г.. Предвид това, относно характера на извършваната от Вас услуга следва да извършите внимателна преценка, съобразявайки изложеното в указанието относно характеристиките на договора по предоставяне на персонал.
В описаните по-горе хипотези на доставка на услуга с получател данъчно незадължени физически лица, установени в друга държава членка, определеното по реда на чл.21, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение е на територията на страната, доколкото услугата не се предоставя от постоянен обект в Германия. Дали доставката е облагаема или освободена по смисъла на ЗДДС зависи от характера на предоставяната услуга.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар