Изх. № 24-39-40
Дата:09.05.2016 год.
ЗДДС, чл. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 3, ал. 5;
ЗДДС, чл. 9, ал. 1;
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3, т. 3.
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на платени такси от името и за сметка на получател на услугата по предоставяне на ползване на моста на река Дунав при Русе-Гюргево
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ………..г. е изложена следната фактическа обстановка:
Немско дружество, регистрирано по ЗДДС чрез акредитиран представител, извършва доставки на гориво като прилага следния модел: дружеството предлага няколко услуги посредством предоставяне на сервизна карта, които услуги основно могат да се разделят на две големи групи:доставка на гориво и доставка на допълнителни услуги. Немското дружество има сключен договор с българско дружество, регистрирано по ЗДДС, по силата на който закупува горива и услуги от него и ги продава на своите клиенти. Българското дружество има сключен договор с Агенция „Митници“ за плащане на пътни и винетни такси със сервизни карти, включително и за ГКПП Дунав мост при град Русе.
В тази връзка въпросът Ви е следва ли да се начислява данък върху добавената стойност за възстановен от немското на българското дружество, съответно от клиента на немското дружество към немското дружество, разход за платена от българското дружество такса за ползване на моста на река Дунав при Русе-Гюргево към Агенция „Пътна инфраструктура“.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относиматанормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставения въпрос изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на услуга.
По смисъла на закона услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство (чл. 8 от ЗДДС), а доставка на услуга е всяко извършване на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС), както и определени действия, приравнени на доставка на услуга, посочени в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Както по своето естество, така и на основание посочените по-горе разпоредби от ЗДДС платена от българското дружество такса от името и за сметка на получател на услугата по предоставяне на ползване на моста на река Дунав при Русе-Гюргево не следва да се третира като доставка, извършена от българското към немското дружество, съответно от немското дружество към неговия клиент, която да е обект на облагане с данък върху добавената стойност, тъй като не представлява възнаграждение за извършена доставка, а възстановяване на разходи от клиент. Доставчик на услугата по предоставяне на ползване на моста на река Дунав при Русе-Гюргево, за която е платена такса, е Агенция “Пътна инфраструктура”, която същата извършва съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗДДС в качеството си на орган на държавната власт, като тази доставка е извън обхвата на облагане с данък върху добавената стойност, а получател на услугата е лицето, което ползва моста на река Дунав при Русе-Гюргево.
Направените разходи за заплащане на такса за ползване на моста на река Дунав при Русе-Гюргево не представляват и съпътстващ разход, с който на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС следва да бъде увеличена данъчната основа на доставката на гориво, предоставена от българското на немското дружество, съответно от немското дружество на неговия клиент, тъй като цитираната разпоредба се отнася за разходи, които съпътстват доставка и са пряко свързани с нея, а в случая платената такса не е пряко свързана с доставката на гориво.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘