Изх. № 24-39-4
Дата:16.03.2017 год.
ЗКПО, чл. 10
ОТНОСНО: прилагане на изискването за документална обоснованост съгласно
Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено вна Националната агенция за приходите с вх. № 24-39-4/ 05.01.2017 г., Ви уведомявам следното:
„Сдружение туризъм“ е организация с нестопанска цел, създадена с цел да работи и съдейства за развитие и утвърждаване на добрите практики в туризма. Членовете на сдружението извършват туристически дейности по Закона за туризма – туроператорска и туристическа агентска дейност, хотелиерство, ресторантьорство и др.
Във връзка с осъществяване на туроператорската дейност на някои от членовете на сдружението е поставен въпросът за документалната обоснованост (за счетоводни и данъчни цели) на покупката на самолетни билети от авиокомпания Ryanair.
Покупката на самолетни билети се осъществява чрез интернет страницата на компанията (www.ryanair.com), посредством резервация (Reservation), в която се съдържат данни за пътника и полета, стойността на билета и начина на плащане (вида на банковата карта). В резервацията има и данни на Ryanair – адрес в Дъблин и Company Number. Направеното плащане за самолетните билети е видно от банковото извлечение на съответната сметка/карта.
Авиокомпания Ryanair не издава фактура за продадените самолетни билети на български лица. На интернет страницата си е посочила, че издава фактури само за Унгария и за вътрешни полети в Италия. Сдружението поставя въпрос относно възможността НАП да изиска от посочената авиокомпания да издава фактури за закупените самолетни билети от българските лица, както издава на лица от Унгария.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане. Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл. 10 от ЗКПО. По силата на ал. 1 от същата правна норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичен счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция. Съгласно чл.10, ал. 5 от ЗКПО за международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.
Трябва да имате предвид и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗСч, съгласно който счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, следва да бъдат придружени от превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.
Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. Поради това запитването Ви беше изпратено за становище до дирекция „Данъчна политика” при , която на основание чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник нае компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство. Изразено е следното становище:
„Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч, предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставяне на документи.
За наличие на документална обоснованост се приема и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, но са налице документи, които я удостоверяват и когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция (чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч).
Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 142/2013 на Съвета, когато получател на услуги, извършвани по електронен път, е физическо лице, предприятието доставчик на услугите може да издаде „сметка“ или „квитанция“. Съгласно чл. 9а от същия регламент, доставчикът на услугата, както и видът на услугата, извършвана по електронен път, следва изрично да са посочени в издадената на клиента сметка или квитанция, т.е. няма изрично изискване за издаване на фактура. Следователно щом доставчикът на услугата е издал документ, в който се съдържат данни за крайния потребител на услугата, вида на извършената услуга и стойността ?, то може да считаме, че въпросният документ отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката.“
Предвид гореизложеното становище на дирекция „Данъчна политика“ всчитам, че щом въпросният документ отразява вярно стопанската операция и отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката по смисъла на ЗСч, то и документираният с този документ разход се признава за данъчни цели.
Във връзка с искането Ви НАП да изиска от авиокомпания Ryanair да издава фактури за закупените самолетни билети от българските лица, следва да се посочи, че ЗСч има териториален обхват на действие в България и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са български предприятия. Предвид това, търговците, установени на територията на друга държава, каквато е и местната за Ирландия авиокомпания Ryanair, не са задължени да издават фактури, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘