.№ 24-34-207
Дата:18.04.2012 год.
ЗДДС, чл. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 8;
ЗДДС, чл. 9, ал. 1;
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3, т. 3;
ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 1.
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на присъдени вземания за юрисконсултски възнаграждения, във връзка с покриване на разноски за образуване и водене на арбитражни и изпълнителни дела срещу длъжници и на услуги по издаване на удостоверения за актуален дълг и/или удостоверение за липса на задължение по договор за револвиращ заем, предоставяне при поискване на дубликати на договор за потребителски кредит
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ………………………… е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви е българско юридическо лице – финансова институция, регистрирано за целите на ЗДДС с основна дейност отпускане на потребителски кредити на български физически лица. При забава на плащане от страна на клиент на дружеството с повече от 60 дни, дружеството прекратява договора за потребителски кредит и прави кредита предсрочно изискуем. В случай, че клиента не плати своето задължение, дружеството стартира арбитражно производство срещу него и солидарните длъжници (в случай, че има такива). В исковата молба срещу длъжника, която включва дължимите суми по договора за потребителски кредит плюс заплатената от дружеството арбитражна такса за водене на арбитражно дело, дружеството има право да предяви/начисли към длъжника вземане за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в арбитражното производство. Размерът на това вземане се определя съгласно чл. 7, ал. 2 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. В случай, че клиента не плати въз основа на издаденото арбитражно решение, последното се входира в Софийски градски съд с искова молба за издаване на изпълнителен лист. С изпълнителния лист длъжникът се осъжда да заплати сумите, включени в арбитражното решение. Въз основа на издадения изпълнителен лист се образува изпълнително дело при частен съдебен изпълнител. За водене на изпълнителното дело срещу длъжника дружеството има право да начисли допълнително вземане за юрисконсултско възнаграждение, което се определя като ? от сумите, определени в чл. 7, ал. 2 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. Частният съдебен изпълнител събира сумите, описани в изпълнителния лист, заедно с направените от него разноски, както и юрисконсултското възнаграждение за водене на изпълнителното дело от страна на дружеството. Между действително извършените разходи и присъдените юрисконсултски възнаграждения няма абсолютно съответствие, тъй като последните се определят съгласно Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.
Дружеството извършва следните допълнителни услуги на своите клиенти във връзка с предоставените им потребителски кредити: издава удостоверения за актуален дълг и/или удостоверения за липса на задължение по Договор за револвиращ заем (ДРЗ) и предоставя при поискване дубликати на договора за потребителски кредит. За оказаните им допълнителни услуги, клиентите заплащат такса, чийто размер се определя от тарифата за таксите на дружеството.
Въпросите Ви са:
1.Считат ли се за доставка на услуга присъдените на дружеството вземания за направени разходи за юрисконсултски възнаграждения за образуване и водене на арбитражно и изпълнително производство? Ако отговорът е да, следва ли тази услуга да се счита като част от освободената доставка на услуга – отпускане и управление на кредит или получените суми следва да се третират като отделна облагаема доставка на услуга? В случай, че услугите са облагаеми по смисъла на ЗДДС – към кой момент следва да бъдат включени в Дневника за продажбите на дружеството?
2. Следва ли гореописаните допълнителни услуги да се третират като облагаема доставка на услуга по смисъла на ЗДДС или следва да се считат като част от освободената доставка на услуга – отпускане и управление на кредит?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на услуга.
По смисъла на закона услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство (чл. 8 от ЗДДС), а доставка на услуга е всяко извършване на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС), както и определени действия, приравнени на доставка на услуга, посочени в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Както по своето естество, така и на основание посочените по-горе разпоредби от ЗДДС присъдените на дружеството вземания за направени разходи за юрисконсултски възнаграждения за образуване и водене на арбитражно и изпълнително производство не следва да се третират като самостоятелна доставка, която да е обект на облагане с данък върху добавената стойност, тъй като те не представляват възнаграждение за извършена доставка, а възстановяване на разходи от неизправен клиент.
Направените разходи (разходи за заплати на юристи, назначени по трудов договор в дружеството) не представляват съпътстващ разход, с който на основание
чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС следва да бъде увеличена данъчната основа на доставката, тъй като цитираната разпоредба се отнася за разходи, които съпътстват доставка и са пряко свързани с нея, а в случая се касае не за разход, свързан с изпълнението на доставката, а с такъв, свързан с неизпълнението на насрещната престация за тази доставка.
Предвид изложеното, юрисконсултски възнаграждения, които се възстановяват от неизправните клиенти по спечелени от дружеството дела са извън обхвата на ЗДДС и не подлежат на облагане с данък, както и във връзка със същите не следва да бъде променяна данъчната основа на извършените от дружеството доставки.
Предоставяните услуги, имащи за предмет издаване на удостоверения за актуален дълг и/или удостоверение за липса на задължение по договор за револвиращ заем, предоставяне при поискване на дубликати на договора за потребителски кредит на клиенти по тарифата за таксите на дружеството, представляват доставка на услуга.
По силата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС предмет на освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг.
Предвид това, че тези предоставяни услуги представляват отделни услуги и предмета им не е сред изброените в чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, то би следвало същитеда се третират като облагаема доставка по смисъла на ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘