данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при продажба от заложен кредитор по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) на заложена като обезпечение вещ като отпадък

.№ 24-34-97
Дата: 11.07.2011 год.
ЗДДС, чл. 131;
ЗДДС, чл. 163а, ал. 2.
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при продажба от заложен кредитор по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) на заложена като обезпечение вещ като отпадък
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-97/11.04.2011 г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви продава в качеството си на заложен кредитор, по реда на ЗОЗ, заложена като обезпечение вещ, която е собственост на кредитополучател (длъжник). Вещта се продава като отпадък за вторични суровини на дружество, занимаващо се с изкупуване и преработка на отпадъци. Длъжникът, собственик на вещта, е регистрирано по ЗДДС лице.
Въпросът Ви е коя е приложимата разпоредба от ЗДДС в този случай – тази на чл. 131 или на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
В ЗДДС режимът на облагането на доставката на стоки при продажба по реда на ЗОЗ е регламентиран в чл. 131 от ЗДДС, а доставките на битови, производствени, строителни или опасни отпадъци по Закона за управление на отпадъците в Глава деветнадесета „а” (чл. 163а – чл. 163в от ЗДДС).
Предвид описаната фактическа обстановка е видно, че доставката попада в хипотезите на две правни норми- чл. 131 и чл. 163а от ЗДДС, които попадат в специален данъчен режим по отношение на облагането им с данък върху добавената стойност, т.е. изключват се от общите правила за изискуемост на данъка от доставчика по доставкатадокументиране и отчитане на доставките и внасяне на данъка. От своя страна разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС може да се определи като обща разпоредба, уреждаща данъчния режим на доставките, имащи за предмет стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 към ЗДДС, а разпоредбата на чл. 131 от ЗДДС се отнася до по-тесен кръг от отношения, които урежда и следователно дерогира по-общите, които и противоречат. Поради това, нормата на чл. 163а от ЗДДС, като такава от по-общ порядък спрямо тази на чл. 131 от ЗДДС, не намира приложение в този случай.
Предвид изложеното, в случай, че по реда на чл. 131 от ЗДДС се извърши продажба на стоки, посочени в Приложение № 2 към ЗДДС, заложният кредитор, извършващ продажбата, е отговорен за начисляване и внасяне на данъка.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар