.№ 24-38-39
Дата:25.08.2017 год.
ДОПК, чл. 194, ал. 3;
ЗОЗ, чл. 10, ал. 3.
ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на чл. 194, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 3 от Закона за особените залози (ЗОЗ)
С Ваше писмо с горния номер, препратено по реда на Процедура ДОМ 1 от дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) … и заведено в ЦУ на Националната агенция по приходите (НАП) с вх. № 24-38-39/11.07.2017 г., относно прилагане на разпоредбите на чл. 194, ал. 3 от ДОПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ, в редакцията им след изм. с ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., във връзка с производствата по принудително изпълнение по реда на ДОПК са поставени следните въпроси:
1.С оглед посоченото в чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ, че заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и ДОПК, следва ли това да се прилага за всички учредени и действащи особени залози или само спрямо тези, учредени след 01.01.2017 г.?
2.В случай, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ следва да се прилага за всички действащи особени залози, следва ли публичният изпълнител (ПИ) служебно да извърши присъединяване на всички обезпечени кредитори или трябва да се изчака заложният кредитор да упражни правата си на присъединен взискател и да представи удостоверение от регистъра за вписан залог, и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си, след което да го присъедини към производството и да го включи в разпределението на суми?
3.При постъпили суми в резултат на издадено разрешение за неотложни плащания (РНПл) преди да е започнало принудително изпълнение (без да е изпратено разпореждане за изпълнение до банката) следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ДОПК или същата е валидна само при стартирало производство по принудително изпълнение (изпратено до банката разпореждане за изпълнение и постъпили суми в резултат на това)?
4.Следва ли да бъдат заделени постъпилите суми от банката, в полза на която е учреден особения залог, до представянето на удостоверението от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си?
5.Следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ДОПК по отношение на сумите, постъпили за погасяване на нововъзникнали задължения в срока за доброволно плащане при започнало производство по принудително изпълнение и внесени в резултат на издадено РНПл?
6.Как следва да се процедира в случаите на особен залог на цяло предприятие, в т.ч. и на всички постъпления /настоящи и бъдещи/ по всички банкови сметки – на практика не може да бъде стартирано производство по принудително събиране поради обстоятелството, че всички постъпления следва да бъдат превеждани в полза на заложния кредитор?
7.При наложен запор върху банкови сметки и след получено уведомяване от заложния кредитор по реда на чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ следва ли да се актуализира размерът на наложената обезпечителна мярка, като към размера на публичните задължения се добавя и размерът на вземането на обезпечения кредитор, с оглед обстоятелството, че сумите по наложения запор ще погасяват задължения на заложния кредитор, а на практика банката ще преведе целия размер на наложената обезпечителна мярка без да бъде погасено публичното задължение? (напр. наложен запор за 20 000 лв., учреден особен залог за обезпечение на банков кредит за 100 000 лв., присъединен обезпечен кредитор за 100 000 лв. След превод на 20 000 лв. банката ще счете запора за изпълнен и същия следва да бъде отменен, а сумите са разпределени в полза на обезпечения кредитор).
8.В случай, че следва да се актуализира размера на наложената обезпечителна мярка – на какво правно основание трябва да се извърши това и с какъв документ (с ново запорно съобщение, с ново разпореждане за изпълнение, с ново постановление за налагане на обезпечителни мерки или по друг начин)?
9.При практическото прилагане на цитираните законови разпоредби следва ли преди всяко разпределение на суми да се изисква от заложния кредитор нова декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането му с оглед предотвратяване превеждането на суми на заложния кредитор, които не му се следват (по аналогия с разпределението от ЧСИ по реда на ГПК)?
10.Как следва да се процедира от орган по приходите от дирекция „Контрол“ в случаите на наличие на основание за прихващане на задължения, за събирането на които е образувано изпълнително дело, по което има присъединен кредитор по право (напр. с учреден залог на предприятие, вписан в Регистъра на особените залози)? Следва ли при издаването на АПВ да се спазва поредността на погасяване по Закона за особените залози и Закона за задълженията и договорите и сумата по заложеното вземане да се преведе на обезпечения кредитор или следва да се прихванат публичните вземания и при наличие на остатък, същият да се преведе на обезпечения кредитор?
Във връзка с горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по така поставените въпроси:
1.Относно въпрос 1:
Съгласно разпоредбата на § 49, ал. 1 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОЗ (обн. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) вписаните преди влизането в сила на закона залози запазват действието си, а съгласно алинея 2 на същата норма законът в новата му редакция се прилага и за залозите, вписани преди влизането му в сила.
2.Относно въпрос 2:
С изменението на разпоредбата на чл. 194 от ДОПК, в сила от 30.12.2016 г., не се променя правното положение на заложния кредитор, в това число и на кредитора, в чиято полза е учреден особен залог, спрямо производството пред публичния изпълнител, а именно на присъединен по право взискател. Алинеи 1 и 2 на цитираната правна норма са общи и се отнасят за всички обезпечени кредитори, включително за кредитора с вписан особен залог. В този смисъл и след редакцията на чл. 194 от ДОПК в сила от 30.12.2016 г. е приложима Процедура С48, Версия В „Присъединяване на публичен взискателили обезпечен кредитор“. Съгласно т. 4.2. и 4.3. от същата процедура публичният изпълнител служебно установява наличието на вписвания в съответните регистри, въз основа на което присъединява обезпечените кредитори към изпълнителното производство по ДОПК без да е необходимо тяхното изрично волеизявление, стига да са налице законовите условия за това.
3.Относно въпроси 3 и 5:
Видно от нейното съдържание разпоредбата на чл. 194 от ДОПК има действие от момента на започване на изпълнителни действия върху имуществото, обект на учредени залог или ипотека или упражнено право на задържане, съответно от момента на налагане на обезпечение по реда на ДОПК върху същото имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 3 от ДОПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател. Това означава, че за него са обвързващи и всички законосъобразни действия на публичния изпълнител в изпълнение на предоставените му от закона правомощия в изпълнителното производство по реда на ДОПК. Такова правомощие представлява и предвидената в чл. 229 от ДОПК възможност за издаване на разрешение за неотложни плащания. Преценката за размера на сумата, която може да се остави на разположение на длъжника, е от компетентността на публичния изпълнител стига да са налице условията на чл. 229, ал. 3 от ДОПК. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, когато публичния изпълнител даде разрешение, той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши. Когато разрешението за неотложни плащания е издадено на основание чл. 229, ал. 3, т. 3 от ДОПК, публичният изпълнител следва да посочи съответната сметка по чл. 169, ал. 4 от ДОПК, ако вземанията са за данъци и задължителни осигурителни вноски и същите не са присъединени към изпълнителното дело срещу длъжника или сметката на съответния публичен взискател, когато е различен от НАП и не е предявил тези вземания пред публичния изпълнител. Основната цел на разрешението за неотложни плащания е да се предотврати затрудняване и поставяне в опасност дейността на длъжника, така че доколкото е възможно той да продължи да осъществява нормалната си дейност, която се явява източник на доходите му, като по този начин да бъде и в състояние да обслужва своите задължения. Именно затова в разпореждането за неотложни плащания публичният изпълнител, след внимателна преценка на обстоятелствата, които налагат такова разрешение и наличието на законовите предпоставки за това, посочва конкретните параметри на плащането, което трябва да извърши длъжникът. В съответствие с разпоредбата на чл. 229 от ДОПК разрешеното плащане може да бъде предназначено и съответно извършено, само и единствено за погасяване на сумите, посочени в ал. 3 на същата норма.
Считам, че в тези случаи разпоредбата на чл. 229 от ДОПК се явява специална по отношение на тази на чл. 194 от същия кодекс, поради което има приоритет при прилагането й.
4.Относно въпрос 4:
Когато са постъпили суми от запорираната банкова сметка на длъжника по сметката на публичния изпълнител, в резултат на разпореждане по чл. 228 от ДОПК, се прилагат всички разпоредби, относими към процеса по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Независимо от съвпадението, че същата банка, в която длъжникът има запорирана от публичния изпълнител сметка, се явява кредитор с вписан особен залог срещу длъжника, тя е длъжна на основание чл. 228, ал. 1 от ДОПК да изпълни разпореждането на органа по принудително изпълнение и да прехвърли дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител, наложил запора, незабавно след получаване на разпореждането. След постъпване, в резултат на действията по принудително изпълнение, на сумата по сметка на ПИ, той ще трябва да спази реда по чл. 194, ал. 3 от ДОПК и да задели съответната сума, припадаща се на обезпеченото със залог вземане на банката.
5.Относно въпрос 6:
Органът по принудителното изпълнение е компетентен да прецени кои способи за принудително изпълнение да използва за постигане на целите на принудителното изпълнение, съобразявайки интересите на публичните и присъединените по право взискатели, както и евентуалните неблагоприятни стопански последици за длъжника.
Публичният изпълнител след преценка по целесъобразност може да насочи изпълнението върху имущество на длъжника, което е предмет на особен залог, в т.ч. вземания на длъжника от банки. Преценката следва да бъде по отношение на фискалния ефект от евентуалното изпълнение, влагания административен ресурс, изтичащ давностен срок на публичните задължения по изпълнителното дело, след който същите ще бъдат отписани служебно на основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК, а длъжникът не разполага с друго имущество и др. Обосновава се с доказателства за остатъка от вземането на заложния кредитор, стойността на имуществото, върху което са наложени съответните обезпечения, респ. размера на наличните суми по банковите сметки на лицето, когато публичният изпълнител разполага с такава информация; изтичащ срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПКи едновременно липса на друго имущество, свободно от тежести и др.
6.Относно въпроси 7 и 8:
Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 217 от ДОПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател, а извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Когато е наложен запор върху вземания на длъжника от банки за обезпечаване на публични задължения и същевременно е присъединен обезпечен кредитор с особен залог върху същите вземания не следва да се извършват действия за дообезпечаване, поради нарастване на дълга вследствие присъединяването на заложния кредитор. Вземането на последния се счита за обезпечено с вписване на особения залог. При насочване на изпълнението публичният изпълнителследва да изпълни за размера, включващ както публичния дълг, така и вземането на обезпечения кредитор. За целта е необходимо разпореждането за изпълнение до банката, издадено на основание чл. 228 от ДОПК да съдържа текст, че се пристъпва към изпълнение и на вземането на обезпечения кредитор, като се посочат идентификационни данни за кредитора и информация за вписания особен залог, в т.ч. размера на обезпеченото вземане на заложния кредитор.
7.Относно въпрос 9:
За всяко разпределение на постъпили в хода на производството по принудително изпълнение суми, публичният изпълнител следва да съобразява относимата правна уредба, както и процедура С44, Версия В „Разпределяне на постъпили суми“. За разлика от изпълнителния лист, удостоверението от Централния регистър за особените залози за вписан залог и декларацията с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на неговото вземане нямат характер на изпълнителен титул, а представляват доказателства за наличието и актуалния размер на обезпеченото с вписания особен залог вземане. В този смисъл е резонно и необходимо такива доказателства да се изискват от кредитора с вписан особен залог преди всяко разпределение с оглед актуалността на вписването на особения залог и неговия размер.
8.Относно въпрос 10:
Производството по прихващане и възстановяване е особено производство по смисъла на ДОПК. Същото се извършва по предвидения за това ред и не се влияе от наличието или не на образувано производство по принудително изпълнение срещу длъжника. Напротив, съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от същия кодекс наличието на основания за прихващане е основание за спиране на принудителното производство до приключване на действията по прихващане. Съгласно нормата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК с акт за прихващане и възстановяване по реда на чл. 129 могат да се прихващат недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Вземанията на кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по реда на ДОПК, не са сред вземанията, които подлежат на прихващане по смисъла на чл. 128 от ДОПК. Следва да се има предвид, че прихващането на насрещни суми по реда на ДОПК не може да засегне имуществото на длъжника, върху което може да има учредени ипотека или залог или упражнено право на задържане. Вземанията на длъжника от НАП, доколкото същите представляват част от имуществената маса на лицето, не представляват имущество, спрямо което е допустимо учредяване на залог.
Относно действията на органите по приходите при извършване на прихващане по отношение на публичните задължения, установявани от НАП, за които е образувано изпълнително производство по реда на ДОПК, следва да се има предвид и издаденото общо становище с Изх. № 24-30-16 от 22.10.2014 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, публикувано в системата „Въпроси и отговори“.
Извън горното следва да имате предвид, че при осъществяване на правомощията си по реда на ДОПК публичните изпълнители следва да съблюдават утвърдените в НАП процедури, включително и при тълкуване на нови или изменени законови разпоредби, за чието прилагане може да намери принципно решение в действащите процедури и издадените в Агенцията общи становища.
ЗАМ.
(АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ)