Изх. №24-34-128
Дата:27.11.2012 г.
ЗДДС, чл. 6, ал. 3, т. 3;
ЗДДС, чл. 7, ал. 4;
ЗДДС, чл. 16;
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 53, ал. 1;
ЗДДС, чл. 56;
ЗДДС, чл. 71, ал. 3;
ЗДДС, чл. 72;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 88, ал. 3;
ЗДДС, чл. 92, ал. 1;
ЗДДС, чл. 117, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 117, ал. 2;
ЗДДС, чл. 162, ал. 1, т. 2;
ППЗДДС, чл. 45;
Наредба Н-9/16.12.2009 год.
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в случаите, когато данъчно задължено лице, установено на територията на страната осъществи внос на злато, различно от инвестиционно злато, което впоследствие е преработено за негова сметка в инвестиционно злато на територията на друга държава членка
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ………………… г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството възнамерява да извърши внос на злато, различно от инвестиционно злато от трета страна (Република Гана). Целта на вноса е преработването му в инвестиционно злато според стандартите на London Billion Market Association (LBMA) на територията на Европейския съюз и последващата му продажба.
Дружеството има два варианта за транспортиране на златото:
Вариант 1: Внос на злато, различно от инвестиционно злато от трета страна на територията на страната, след което златото да се транспортира до рафинерия в Италия или друга държава членка с цел преработката му в инвестиционно злато и продажбата му. След като бъде произведено според стандартите на London Billion Market Association (LBMA) златото ще бъде съхранявано в металическа сметка в някоя банка в държава членка.
Вариант 2: Внос на злато, различно от инвестиционно злато от трета страна на територията на държавата членка, където ще бъде извършена преработката му в инвестиционно злато според стандартите на LBMA.
След преработката на златото в инвестиционно, продажбата му ще се извършва посредством металическа сметка, чрез прехвърляне му от металическа сметка на дружеството, в металическа сметка на купувача, или чрез физическото му транспортиране на слитъци до купувача.
Въпросите Ви са:
1. Възможно ли е дружеството да открие металическа сметка в друга банка на Европейския съюз и да съхранява стоката там?
2. Какви документи са необходими за потвърждаването на наличието на стоката по сметката?
3. Какви документи са необходими от завода за да се потвърди, че златото е преработено и вече е инвестиционно?
4. Какви документи са необходими за да бъде възстановен данъкът върху добавената стойност?
5. В какъв срок след подаването на документи за възстановяването на данък върху добавената стойност, същият ще бъде възстановен?
6. В случаите, когато златото бъде внесено от трета страна на територията на друга държава членка за преработката му в инвестиционно злато, ще се заплаща ли данък върху добавената стойност, по чие законодателство и на територията на коя държава ще се заплаща? При положение, че бъде заплатен данък върху добавената стойност в друга държава членка как ще става възстановяването му – в България или от държавата, в която е платен и под чия юрисдикция попада българското дружество в този случай?
7. Какви потвърждаващи документи е необходимо да предостави българското дружество, за да докаже, че е осъществило продажбата посредством металически сметки?
8. Какви потвърждаващи документи са необходими, ако продажбата посредством металически сметки се извърши за държава извън Европейския съюз?
9. Какви потвърждаващи документи са необходими за да се докаже физическата продажба на златото във вид на слитъци, изработени според международни стандарти?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Относно необходимите документи за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност при внос на злато, различно от инвестиционно злато и срокът за възстановяването му:
От изложеното в запитването е видно, че злато, различно от инвестиционно злато може да бъде внесено както на територията на страната, така и на територията на държава членка, като в запитването е посочена Италия – държавата, в която ще бъде извършена преработката на златото в инвестиционно.
1. В случай, че златото се въвежда на територията на страната ще е налице внос по смисъла на чл. 16 от ЗДДС. За осъществения внос на територията на страната, начисляването на данък върху добавената стойност, на основание чл. 56 от ЗДДС, се извършва от митническите органи.
За начисления данък върху добавената стойност при вноса на злато, различно от инвестиционно злато, което впоследствие е преработено от лицето или за негова сметка в инвестиционно злато, на основание чл. 162, ал. 1, т. 2 от ЗДДС дружеството има право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че последващата му доставка, свързана с инвестиционно злато е освободена, или доставките в рамките на икономическата му дейност са с място на изпълнение извън територията на страната, когато е изпълнено условието на чл. 71, т. 3 от ЗДДС и е упражнено в срока по чл. 72 от същия закон.
Последващото транспортиране на златото до територията на държава членка, в която ще се извърши неговата преработка и същото ще придобие характеристиките на инвестиционно, в зависимост от това регистрирано ли е за целите на ДДС дружеството в тази държава членка, за доставката биха били приложими разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. З от ЗДДС, съответно на чл. 7, ал. 4 от същия закон, тъй като след преработката на златото, полученият нов продукт – инвестиционно злато няма да бъде върнат на територията на страната.
С оглед гореизложеното, ако дружеството не е регистрирано за целите на ДДС в Италия трансферът на стоките ще подлежи на облагане с данък върху добавената стойност с данъчна ставка 20 на сто като възмездна доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. При положение, че дружеството е регистрирано за целите на ДДС в Италия ще е налице хипотезата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС и доставката ще се третира като вътреобщностна, която съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС подлежи на облагане с нулева данъчна ставка. За удостоверяване наличието на обстоятелствата за извършената вътреобщностна доставка дружеството следва да разполага с посочените в чл. 45 от ППЗДДС документи – протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и документ, доказващ изпращането или транспортирането на стоките до територията на другата държава членка.
За получената услуга по преработка на златото в инвестиционно, в случай, че дружеството е установено само на територията на страната, то съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугата ще е на територията на страната и по силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС дружеството, в качеството му на получател по доставката се определя като лице-платец на данъка. На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се издаде протокол, като съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба същият следва да се издаде не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Издаденият протокол следва да бъде отразен в дневника за продажбите и дневника за покупките. Предвид разпоредбата на чл. 162, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, според която за получената услуга дружеството има право да приспада данъчен кредит, то същият може да бъде отразен в частта на покупките с право на приспадане на данъчен кредит.
При положение, че за определен данъчен период е налице резултат данък за възстановяване по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, то същият се приспада и възстановява по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС.
2. В случай, че златото се въвежда на територията на друга държава членка, то облагането на вноса ще се извърши съобразно законодателството на държавата, в която е осъществен вноса на златото.
За възстановяването на начисления по вноса данък върху добавената стойност в друга държава членка са приложими правилата на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г за определяне на подробни правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка, съответно на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Общността, както и законодателството на държавата членка, възстановяваща данъка.
Предвид изложеното в запитването, че стоката (инвестиционно злато) към момента на нейната продажба ще се намира на територията на Италия, то следва, че мястото на изпълнение на доставките съгласно чл. 31 и чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО ще е на територията на тази държава членка. В тази връзка дружеството ще изпълнява доставки с място на изпълнение на територията на Италия, поради което, имайки предвид разпоредбата на чл. 3, б. ”б” от Директива 2008/9/ЕО, дружеството не би имало право да възстановява начисления му в Италия данък по реда, установен с тази Директива.
Доколкото дружеството ще извършва доставки с място на изпълнение на територията на Италия, то за същото би възникнало задължение за регистрация за целите на ДДС в тази държава членка и съответно правото на приспадане и възстановяване на начисления му данък върху добавената стойност за осъществения внос, вътреобщностно придобиване или покупки на територията на Италия ще се упражнява по предвидения за това ред в тази държава.
В случай, че дружеството се регистрира за целите на ДДС в Италия, притежаването на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че то има постоянен обект на територията на тази страна (чл. 11, ал. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г.). В тази връзка за получените услуги по преработка на злато, различно от инвестиционно злато в инвестиционно, отново мястото на изпълнение може да е на територията на страната, съгласно посоченото по-горе.
Следва да имате предвид, че в чл. 163 от ЗДДС са въведени изисквания относно документирането на доставки, свързани с инвестиционно злато. Освен реквизитите почл. 114 от закона, фактурата трябва да съдържа и:
– описание на златото, достатъчно за идентификацията му, най-малко като: форма, тегло, чистота и други;
– дата и адрес на физическата доставка на златото;
– име, адрес и единен граждански номер и/или вид, номер, издател на официален документ за самоличност на лицата, съставили документа.
Съгласно чл. 163, ал. 2 от ЗДДС фактурите следва да се съхраняват за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.
Доколкото въпроси от първи до трети и от седми до девети се отнасят до цялостна дейност, свързана със сделки с благородни метали, осъществявана, както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, съответно регламентирана във вътрешното и в чуждестранно законодателство със специалните за това нормативни актове, то изразяването на становище по тях е извън компетентността на изпълнителния директор на НАП.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/