1_93/16.03.2010 г.
ЗДДФЛ, чл.50, ал.5
Регламент 1408/71, чл.13/1/
относно: данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на доходи от възнаграждение за положен труд в България с платец английска фирма и на осигурителните вноски върху това възнаграждение по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/
По повод Ваше запитване, постъпило с вх.№ …….2010 г., Дирекция „ОУИ” гр………. изразява следното становище:
Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, български гражданин, живеещ в България, има предложение от английска фирма да работи „дистанционно” за тях на българска територия. Въпросите Ви са следните:
1.Какъв трудов договор трябва да сключи българския гражданин?
2.Ако английската фирма плаща данъци и осигуровки върху неговата заплата в Англия, как да се удостовери това пред българските органи?
По първи въпрос:
На поставения от Вас въпрос относно това какъв трудов договор трябва да сключи българския гражданин, Националната агенция по приходи не е компетентна да дава становище. Въпросите свързани с трудовото законодателство са от компетентността на Дирекция „Областна инспекция по труда” гр…
По втори въпрос:
І.Във връзка с прилагане на ЗДДФЛ:
Поради недостатъчната фактическа обстановка, посочваща предстоящи действия и намерения без да се представят документи, удостоверяващи вида на извършваната дейност, правоотношенията с английската фирма, респ. удържани данъци по изплатено възнаграждение, Ви отговаряме по принцип:
На основание чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
По смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, местно физическо лице /МФЛ/, без оглед на гражданството, е лице което има постоянен адрес в България, а съгласно чл.4 от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество /Обн., ДВ, бр.8 от 29.01.1988 г., попр.ДВ, бр.12 от 12.02.1988 г./., всяко физическо лице, което е гражданин на България, се считат за местно на България лице. На основание чл.6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в Република България, така и от чужбина.
Съгласно чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ, местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава. В разпоредбата на чл.50, ал.6 от ЗДДФЛ, законодателят изрично е посочил, че за доходи от източник в чужбина, при облагането на които, съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия“, местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък по ал.5 на чл.50 от ЗДДФЛ.
Същевременно, в чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че доходите от труд, положен на територията на република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България и при определяне на източника на доход по този член, мястото на изплащане на дохода не се взема предвид – чл.8, ал.11 от ЗДДФЛ. Съответно, §1, т.26, буква „е” от ДР на ЗДДФЛ, регламентира, че трудови правоотношения са правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
ІІ. Във връзка с прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение определяне на приложимото законодателство, следва де се има предвид следното:
Като пълноправен член на Европейския съюз от 01.01.2007 г., Република България е задължена да прилага в областта на социалното осигуряване правилата за координиране на схеми за социална сигурност, визирани в Регламент 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент 574/72, определящ реда за прилагането му.
За да се установи дали е налице основание за осигуряване на български гражданин, живеещ в България и имащ предложение от английска фирма да работидистанционно за същата на територията на България е необходимо първо да се определи въз основа на координационните регламенти за социална сигурност кое е приложимото законодателство.
Приложимото законодателство за лицата, включени в персоналния обхват на регламента се определя според разпоредбите на Дял ІІ от Регламент 1408/71/чл.13-17/.
Вчл.13/1/ от Регламент (ЕИО) № 1408/71, е изведенокато основно правило, че за едно лице, наето или самостоятелно заето е приложимо законодателството на само една държава – членка и това е законодателството на държавата на трудова заетост, дори ако лицето пребивава в другадържава – членка от ЕС. Разпоредбата означава, че всяко лице, което упражнява доходоносна дейност е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която работи като наето лице или като самостоятелно заето лице.
За правилното определяне на приложимата социално-осигурителна схема, съобразно разпоредбите на посочените регламенти е необходимо да се изследват всички относими обстоятелства за всеки отделен случай, а именно: дали лицето упражнява трудова дейност само в страната или работи едновременно на територията на две или повече държави-членки, къде пребивава и на територията на коя държава-членка полага труд и др. При условие, че е заето и в друга държава-членка, с оглед определяне на приложимата схема, следва бъде изяснено какъв е статутът на лицето в тази държава-членка – на «наето лице» или на «самостоятелно заето лице». Следва да се има предвид, че за целите на Регламент (ЕИО) № 1408/71, за Република България като наети следва да се третират лицата, които са задължително осигурени на основание чл.4, ал.1 и 2 от Кодекса за задължително осигуряване/КСО/. В категорията самостоятелно заети попадат лицата, които подлежат на задължително осигуряване по чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение, които подлежат на задължително осигуряване по силата на чл.4, ал.3, т.5 и 6 от КСО.
Предвид изложеното, отговор на направеното запитване относно приложимото законодателство може да получите след изчерпателно излагане и конкретно посочване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за определянето на приложимото законодателство.
Следва да имате предвид, че институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чийто законодателство следва да остане приложимо, издаваудостоверение/Е-формуляр/, в което се посочва, че до определена дата лицето остава подчинено на съответното законодателство – чл.11 и 11а от Регламент 574/72. Хипотезите, при които се издава удостоверение, отнасящо се до приложимото законодателство са изчерпателно изброени във формуляр Е 101. Формулярите Е 101, Е 102 и Е 103представ-ляват удостоверения, отнасящи се до приложимото законодателство. Същите съдържат идентификационни данни за осигуреното лице/самостоятелно заетото лице, данни за работодателя, законодателството на коя държава–членка е приложимо и периода през който лицето е подчинено на това законодателство.
‘
Вх.№ 1_93 от 16.03.2010 Отг. ОУИ Бургас | 51_10_OZ_1_02_08