3_ 621/06.03.2014 г.
ЗДДФЛ, чл. 22, ал. 1, т. 1 б. „е”;
ЗДДФЛ, чл. 22, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 23, т. 4;
Относно: Данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на финансово участие на физическо лице за изпълнение на проектна програма от общински съвет
В запитването не се излага конкретна фактическа обстановка, а се поставя въпрос относно това счита ли се за форма на дарение от физическо лице към бюджетно учреждение приложеното към запитването Споразумение за финансиране, сключено между лицето и Община П. Допълнително е уточнено, че въпросът е свързан с евентуално ползване на данъчно облекчение от лицето по реда на ЗДДФЛ, като допълнително е изпратена програмата, приета от Общински съвет – П и формуляр за кандидатстване за финансиране на обект по същата.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ
(обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 1/2014 г.), изразяваме следното становище:
На основание чл. 22, ал. 1, т. 1 б. „е” от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи се намалява с дарения, направените през съответната календарна година, до 5 на сто, когато дарението е в полза на бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството.
По смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството /ЗСч/ „бюджетни предприятия” са държавните и общинските органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други лица и структурни единици, чиито сметки и операции се включват от Министерството на финансите в консолидираната фискална програма. Предвид цитираната норма, Община П е бюджетно предприятие по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗСч.
С оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗДДФЛ за дата на извършване на дарението се смята датата на придобиване на дарението от надареното лице по смисъла на чл. 11 от същия закон, като при безналично плащане това е датата на заверяването на сметката на получателя.
В общия случай, на основание чл. 23, т. 4 от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50, към която се прилагат копия на документи, удостоверяващи, че дареното лице е от изброените в чл. 22 и че предметът на дарението е получен. Такива са например договори за дарение, разписки за предоставяне на парични средства, банкови бордера и др.
Общият размер на данъчното облекчение за дарения не може да превишава 65 на сто от сумата от годишните данъчни основи. При изчисляването на сумата от годишните данъчни основи, за целите на данъчното облекчение за дарения, не се включва годишната данъчна основа за доходите на физическото лице от стопанска дейност като едноличен търговец.
Правната теория познава различни видове договори. Когато от договора възникват за едната страна само права, а за другата страна само задължения, то договорът се счита за едностранен. Когато от договора възникват задължения и за двете страни, такива, които взаимно обуславят своето съществуване, то договорът е двустранен. Едностранните договори по правило са безвъзмездни. Такива са дарението, заемът за послужване. Двустранните договори са винаги възмездни. Типичен двустранен договор е покупко – продажбата. Възмездни са договорите, при които има еквивалентно разместване на блага, а тези, при които еквивалентноста при разместването на блага липсва, са безвъзмездни.
При двустранните договори съществуват 3 специални правила, които установяват техния взаимен характер:
1.при двустранните договори се допуска възражението – чл.10 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
2. при двустранните договори действа правило за разпределяне на риска при обективна невъзможност – чл. 89 ЗЗД.
Съгласно чл. 89 от ЗЗД при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
3. при двустранните договори се прилага института за разваляне – чл.87 и чл.88 от ЗЗД.
Правната регламентация на дарението и неговото документиране са уредени в разпоредбите на чл. 225 и сл. от ЗЗД.
С договора за дарение едно лице – дарител, отстъпва веднага и безвъзмездно свое имуществено право на дарения, който го приема (чл. 225, ал. 1 от ЗЗД). Отцитираната разпоредба е видно, че договорът за дарение по своя правен характер е безвъзмезден и едностранен. Това е така, защото задължение възниква само за дарителя – да прехвърли правото. Дори и в случаите, когато дарението е с модалитет – направено под условие или с тежест, то не поражда задължение за надарения. Според установената съдебна практика модалитетът има само пожелателен, морален характер, тъй като неизпълнението му не е основание за отмяна на договора от дарителя и не съществува правен механизъм за доставяне на дължимото по съдебен ред.
В зависимост от обектите, които ще се даряват, законът предвижда различна форма за сключване на договора. Правата върху движими вещи и ценни книги на приносител се прехвърлят чрез предаването им (не се изисква специална форма) или по силата на писмен договор с нотариална заверка на подписите на двете страни (чл. 225, ал. 2 от ЗЗД).
От представения допълнително Проект на програма „Да пазим П чист и приветлив през цялата година” е видно, че във втори раздел са предвидени граждански инициативи за управление и стопанисване на откритите пространства в Община П. В т. VIII е предвидено, че за кандидатстване, лицето трябва да участва със съфинансиране в размер не по – малък от 25% от общата стойност на дейностите по проекта, а в т. VII е посочено, че предложението следва да осигурява собствен принос в посочения по – горе размер.
Видно от съдържанието и предмета на представеното със запитването Споразумение за финансиране №…./……..2013г. е, че същото не може да бъде квалифицирано като договор за дарение, респективно предоставената, в качеството Ви на Местна общност (дефиниция, дадена в програмата „Да пазим П чист и приветлив през цялата година” и Споразумението) сума в размер на 1191.58 лв., представляваща финансово участие в проекта, не може да бъде определена като дарение в полза на Община П.
На първо място това е така, защото в т. I „Предмет на Споразумението” е предвидено, че дейностите по изпълнението на проекта следва да бъдат изпълнени с финансирането и организационното участие на двете страни. В т. IV от документа изрично са разписани правата и задълженията на Местната общност, а в т. V правата и задълженията на Общината.
Отделно от горното в Споразумението са регламентирани отговорностите и неустойките на страните по договора. Съгласно раздел VII. „Прекратяване на споразумението”, чл. 25, ал. 1, т. 4 отсъщото при настъпване на обективна невъзможност за изпълнението му или при форсмажорни обстоятелства действието на Споразумението се прекратява, т.е. договорена ехипотезата на прекратяване на двустранен договор, а вчл. 25, ал. 1, т. 5 е предвидено разваляне на договора поради неизпълнение от страна на физическото лице, наричано „Местна общност”.
С оглед на изложеното Споразумението за финансиране, сключено между лицето и Община П от облигационноправна гледна точка има характер на двустранен и възмезден договор. Предвид това, предоставените от лицето средства, в качеството му на „Местна общност” по проекта и представляващи финансово участие в размер на 1191.58 лв., не могат да бъдат квалифицирани като дарение. С оглед на посоченото в настоящия случай не е налице основание да ползвате данъчно облекчение по реда на
чл. 22 от ЗДДФЛ.