Относно: Данъчно третиране по ЗДДС и ЗКПО при търговия с автомобили от страни в ЕС и извън ЕС.
Във връзка с постъпило писмено запитване с вх. № ……/15.07.2011г. в Дирекция ”ОУИ” – …….е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС в страната. Същото ще извършва покупки на автомобили от страни в ЕС и извън ЕС. Автомобилите ще се продават на немска фирма, регистрирана по ДДС в Германия. Превозните средства няма да се транспортират до България.
При така посочената фактическа обстановка във връзка с документирането и данъчното третиране на сделките по реда на ЗДДС и ЗКПО са поставени следнитевъпроси:
1.В случай, че автомобилите са закупени от страни в ЕС, каква фактура трябва да се изисква при:
-автомобил, закупен от регистрирана фирма по ДДС;
-закупен от физическо лице;
-закупен автомобил по марж.
2. В случай, че автомобилите са закупени от страни, която не са държави-членки на ЕС:
-от регистрирана фирма по ДДС;
-от физическо лице.
3.При продажбата на автомобилите към немската фирма:
-може ли да се продава по общия ред -със или без ДДС;
-по марж.
4.Трябва ли българската фирма да се регистрира по ДДС в Германия?
5.С какви документи трябва българската фирма да доказва, че стоката не е транспортирана до България?
6.Стоката трябва ли да се облага с ДДС в България или в Германия при положение, че българската фирма се регистрира и в Германия?
7.Къде ще се отчита данъкът по ЗКПО?
8.Преди продажбата на автомобила, направените разходи по ремонт, измиване, аксесоари може ли да бъдат разход на българската фирма, регистрирана по ДДС в България, при положение, че разходът е направен в Германия?
Във връзка с поставените от Вас въпроси и с оглед приложимата нормативна база за 2011 година, изразяваме следното становище:
По ЗКПО:
Всяко българското юридическо лице на основание разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ се облага с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Тъй като от посочената фактичека обстановка не става ясно как и къде точно ще извършвате дейността в Германия, ще имате ли офис там или друго място, от което ще извършвате дейността си, следва да имате предвид определението за място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО във връзка с препратката към § 1, т. 5 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото /СИДДО/.
При условие, че дружеството има в Германия място на стопанска дейност, облагането следва да е в зависимост от разпоредбите на СИДДО между България и Германия и данъчните закони в Германия. В края на всеки отчетен данъчен период приходите и разходите, формирани въз основа на първични счетоводни документи за сделки, реализирани чрез мястото на стопанска дейност в Германия, подлежат на обобщаване с приходите и разходите, отчетени от дейността в страната. В зависимост от предвидения метод за освобождаване от двойно данъчно облагане по СИДДО, платеният в Германия данък ще бъде признат при данъчното облагане в България с подаване на годишната данъчна декларация и попълване на Приложение № 3 към декларацията за 2011 година, в съответни размери, въз основа на документ за платени данъци и при спазване на изискванията на ЗКПО. Когато предвиденият метод за освобождаване от данъчно облагане е «данъчен кредит» съгласно чл. 92, ал. 6 от ЗКПО задължително се прилага документ за платен данък, издаден от данъчната администрация на Германия.
При условие, че дружеството няма място на стопанска дейност в Германия първичните счетоводни документи, които отразяват разходи и приходи, пряко свързани с дейността на дружеството, издадени на чужди лица и/или получени от такива и които отговарят на изискванията за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО и чл. 7 от Закона за счетоводство /ЗСч/, следва да бъдат признати за данъчни цели. За целите на данъчно облагане мястото, където са направени разходите не е от значение. Важно е същите да са свързани с дейността, да са действително извършени и да отговарят на изискванията за документална обоснованост. При установяване на отклонения от тези изисквания ще са налице основания за прилагане на разпоредбите на най-вече на чл. 26, т. 1, т. 2, т. 11 във връзка с § 1, т. 5 от ДР и чл. 10 от ЗКПО.
Уведомяваме Ви, че на основание чл. 37, ал. 1 от ДОПК всички доказателства, относно осчетоводените разходи и приходи, подлежат на конкретна проверка и обективна преценка и анализ от органа по приходите, съвкупно с установените при административното производство данни и факти.
При условие, че имате въпрос относно прилагането на конкретен текст от СИДДО между България и Германия може да го поставите пред дирекция СИДДО при ЦУ на НАП – София.
В заключение и предвид гореизложеното окончателното разчитане на дружеството с корпоративен данък по реда на ЗКПО за отчетената от него печалба за конкретен данъчен период се извършва в страната, при съблюдаване на изискванията на счетоводното и данъчното законодателство на Р.България.
По ЗДДС:
По смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, разпоредбите на глава 17 се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Предвид горния текст и обстоятелството, че коментираните автомобили няма да се транспортират до България, считаме, че разпоредбите на Глава 17 от ЗДДС за Вас не са приложими.
В същото време, предвид факта, че предмет на доставката е стока, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на доставката с цел правилно данъчно третиране.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Когато стоката – автомобилът, е закупен от фирма, регистрирана по ДДС в друга държава-членка /различна от България и Германия/ и доставчикът е приложил общия ред, и същата стока се транспортира директно до Германия, където клиентът има валиден ДДС номер, за Вас ще е налице тристранна операция.
По смисъла на чл.15 от ЗДДС, тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ),
2. стоките се транспортират директно от А до В,
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В,
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
При тази хипотеза, Вие се явявате посредник в тристранна операция и следва да документирате доставката по съответния ред. В издадената от Вас фактура, съгласно чл.114, ал.3 от ЗДДС, следва да посочите основанието за неначисляване на данък, а именно – “чл. 141 2006/112/ ЕО“.
Ако някое от изискванията за тристранна опрерация не е изпълнено, то тогава горната хипотеза няма да е налице и за Вас ще възникнат задължения за начисляване на данък за ВОП.
За да е налице ВОП, е необходимо изпълнението на няколко условия, като едно оттях етранспортиране на стока от държава членка към България.По смисъла на чл.62, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. В същото време, дори и стоката да не е пристигнала в страната, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Това е указано в чл.62, ал.2 от ЗДДС. В този смисъл при горната хипотеза, за Вас са налице задължения за начисляване на данък съгласно чл.84 и чл.117 от ЗДДС.
Относно продажбата на така коментираната стока, следва да се определи мястото на изпълнение. В този случай, мястото на изпълнение ще се определи съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС. В нея е посочено, че място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Предвид изложената фактическа обстановка в запитването следва да се приеме, че мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България, т.е там, където стоката се намира към момента на започване на превоза й – съответната държава-членка.
При покупката на автомобили от данъчно незадължени лица – физически лица от държави членки, за Вас не възникват задължения за ВОП и мястото на изпълнение се определя отново по реда на чл.17, ал.2 ЗДДС.
Следва да имате предвид, че ако извършвате множество такива доставки, ще е необходимо да се съобразите със законодателството на съответната държава членка, тъй като би могло да възникне задължение за регистрация по ДДС на Вашето дружество, съобразно съответното законодателство.
Органите по приходите, осъществяващи производство – проверка или ревизия, имат оперативна самостоятелност и извършват преценка относно данъчното третиране на доставката съобразно представените документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.