Изх.№ 24-33-49
Дата:17.09.2010 год.
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 11.
Относно: данъчно третиране по ЗДДС на доставка на услуги по отдаване под наем на част от сграда, извършена от физическо лице (български гражданин, живеещ в Швейцария)
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-33-49/27.03.2009г. е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е сключило договор за наем, по силата на който е наело помещение, намиращо се на територията на страната. Наемодател е български гражданин, живеещ в Швейцария, който има и швейцарско гражданство. Посочено е още, че е договорено наемът да се превежда в Швейцария.
Въпросите Ви са:
Какво е данъчното третиране на доставката на услуга по отдаване под наем на помещението?
Следва ли данъчно задълженото лице – получател по тази доставка да си самоначислява данък с протокол по чл.117 от ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка, както и поради липсата на приложен към запитването Ви договор по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.Предвид горното, мястото на изпълнение на доставката на услугата по отдаване под наем на помещението е на територията на страната, тъй като сградата е на територията на страната.
Съгласно чл. 12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Предвид цитираната норма, облагаема е всяка доставка, свързана със земя и сгради, за която изрично не е посочено в ЗДДС, че има характер на освободена. Доставките, определени като освободени, са изчерпателно изброени в глава трета “Освободени доставки и придобивания” от ЗДДС. Като освободена доставка в ЗДДС е посочена доставката на услуга по отдаване под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец (чл.45, ал.4 от ЗДДС). В случая наемателят – Вашето дружество, е търговец, предвид което доставката не попада в предвиденото изключение по чл.45, ал.4 от ЗДДС и е облагаема.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато са налице едновременно следните условия:
-доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема;
-доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и
– получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
В тази връзка, за да се определи дали тази разпоредба е приложима в конкретния случай, следва да се установи дали доставчикът – физическо лице (български гражданин, живеещ в Швейцария) е установен на територията на страната.
В §1, т.11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “лице, установено на територията на страната” и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. “Постоянен обект” по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане наприродни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието “постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95) съгласно която под “постоянен обект” следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В хипотезата, изложена в писмото Ви, с оглед преценка далидоставчикът е установен на територията на страната, следва да преценим дали същият има постоянен обект на територията на страната. Помещението, което се отдава под наем е предмет на договора, а не технически ресурс, чрез който лицето извършва независима икономическа дейност. Такъв би бил налице, ако наемодателят разполагаше на територията на страната с помещение /собствено или наето/, от което негов зависим представител управлява имота/имотите му -намира наематели, сключва наемни договори, събира наеми, заплаща или контролира заплащането на разходите, свързани с ползването на имотите – ток, парно, вода и др. подобни, организира ремонтни работи при необходимост. От изложеното в запитването Ви няма данни наемодателят Ви да разполага на територията на страната както с технически, така и с човешки ресурс за извършваната от него независима икономическа дейност по отдаване под наем на имот. Следователно следва да се приеме, че доставчикът Ви не е установен на територията на страната чрез постоянен обект.
Предвид гореизложеното в случая е приложима разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и данъкът е изискуем от получателя по доставката. Т.е. за Вашето дружество е налице задължение за начисляване на данъка, когато данъкът за доставката стане изискуем като:
– издадете данъчен документ, в който посочите данъка на отделен ред;
– включите размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
– посочите издадения документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Тази доставка следва да бъде документирана от Вашето дружество с протокол на основание чл.117, ал.1, т.1 във връзка с чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС не по-късно от петнадесет дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Следва да се има предвид, че изложеното в настоящия отговор е съобразено с действащата през 2009г и 2010г.нормативна уредба, но позоваванията са на нормите на ЗДДС в редакцията му от 01.01.2010г.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘