данъчно третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., префактурирани от наемодател на наемател.

Изх. № 20-00-385
18.01. 2017 г.
чл. 26, ал. 2, чл. 26, ал.3, т. 1, чл. 45, ал. 7 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„П“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС, тъй като основната му дейност е организиране на хазартни игри с игрални автомати, попадаща в обхвата на освободените доставки по чл. 48 от ЗДДС. По повод на осъществяване на дейността си, дружеството сключва договори за наем с наемодатели – физически и юридически лица. В договорите за наем е записано, че освен договорената наемна сума, наемателят дължи за своя сметка и консумативните разходи за ел. енергия, вода, кабелна телевизия и такса битови отпадъци за ползвания имот.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли дружествата – наемодатели да издават отделна фактура, извън тази за наема на помещението, за платената от тях такса за битови отпадъци на наемателя и да начисляват 20% ДДС?
2.Възможно ли е при заплащане на такса битови отпадъци от страна на собственика, който по силата на договор за наем очаква тази сума да му бъде възстановена от наемателя, паричните средства да бъдат осчетоводени по разчетна сметка за вземане от наемателя и когато наемателят преведе тази сума по банковата сметка на база на съобщение за дължима такса за битови отпадъци, или я внесе в касата на дружеството, разчетът да се закрие и изобщо да не се издава фактура?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по същия закон. Съгласно ал. 3, т. 1 и т. 3 от същия законов текст данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
Съгласно чл. 64, ал. 1 и във връзка с чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ), лицата, които следва да заплащат дължимата такса за битови отпадъци са лицата, които са собственици на облагаемите с данък недвижими имоти, или в случай на учредено вещно право на ползване – ползвателите на съответните такива.
Когато по силата на сключения договор за отдаване под наем на сграда е предвидено, че таксата за битови отпадъци е за сметка на наемателя с този разход следва да се увеличи данъчната основа на доставката по отдаване под наем на сграда, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, независимо, че по закон тежестта за заплащането й е за собственика на имота. В този смисъл е и изразеното становище на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в писмо с Изх. № 91-00-86/21.03.2007 г. относно данъчно третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., префактурирани от наемодател на наемател.
От изложеното в запитването е видно, че в сключените договори за наем е уговорено, че такса битови отпадъци е за сметка на наемателя, независимо, че не са включени в месечната наемна цена.
Следователно посочените суми за такса битови отпадъци са дължими от наемателя на наемодателя и са част от наемното правоотношение. Същите са елемент от договореното възнаграждение, което по силата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС представляваданъчна основа за облагане с данък върху добавената стойност.
Плащането на таксата за битови отпадъци от наемателя, във връзка с договорените наемни отношения с наемодателя, на практика увеличава наемната цена на въпросната сграда, поради което следва да се включи в данъчната основа по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.
Направените в случая разходи са от името на доставчика /наемодателя/ за сметка на получателя /наемателя/, поради което не попадат в приложното поле на
чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
Дължимата от наемателя на наемодателя такса за битови отпадъци следва да бъде документирана чрез включването й във фактурите за наемното отношение или чрез издаване от наемодателя към наемателя на дебитни известия към фактурите, с които е документирана услугата за отдаване под наем на сградата или част от нея за съответния наемен период.
Дебитното известие се издава на основание чл. 115, ал. 3 от ЗДДС и следва да има съдържанието, определено с ал. 4 от същия законов текст. Като основание за издаване на известието (чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС) следва да се посочат съпътстващите основната доставка разходи и такси, които са дали основание за увеличаване на данъчната основа на доставката.
Като правило отдаването под наем на сграда или част от нея, извършена от данъчнозадължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение на територията на страната, е облагаема доставка на основание чл. 12, ал. 1 от закона. Изключение е регламентирано с чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който освободена доставка е отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Съгласно ал. 7 на същия член, в тези случаи доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.
Независимо, че сумата за такса битови отпадъци не е предмет на отделна доставка от наемодателя към наемателя, включвайки я в данъчната основа на доставката по отдаването под наем, по силата на законовото изискване, следва да се приема като неразделна част от същата и се подчинява на нейния данъчен режим.
Когато наемодателят е регистрирано по ЗДДС лице и отдаването под наем на сграда или част от нея е подчинено на общия режим – облагаема доставка
/чл. 12, ал. 1 от ЗДДС или чл. 45, ал. 7 от ЗДДС/, върху определената данъчна основа на доставката, включваща префактурираните консумативи и такси, се начислява данък върху добавената стойност 20% на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
В случай, че отдаването под наем на недвижимия имот е подчинено на режима на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС и е отчетено като освободена доставка, както върху наемната цена, така и върху консумативните разходи, документирани с дебитното известие към фактурата за наема, данък върху добавената стойност не се начислява.
Тъй като за разходите за консумативи и такси за отдадения под наем имот наемодателят се явява получател на стоката/услугата спрямо дружествата – доставчици и в последствие ги включва в данъчната основа на доставките към наемателя си, правото му на данъчен кредит за тези разходи е в зависимост от характера на доставката му към наемателя.
В случай, че отдаването под наем на сграда или на част от нея е облагаема доставка, наемодателят има право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС по отношение на разходите за консумативи и такси за отдадения под наем имот, включени в данъчната основа на доставката му към наемателя чрез издаването на дебитно известие.
В случай, че доставката е отчетена като освободена, наемодателят няма да има право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74 от закона, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от закона.
Предвид изложеното, доколкото според договорените между наемодателя и наемателя условия на доставката по отдаване поднаем, таксата за битови отпадъци се дължи от наемателя, то с размера й следва да се увеличава данъчната основа на доставката, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Независимо дали наемодателят ще включи в данъчната основа на доставката по отдаване под наем таксата за битови отпадъци, която е заплатил или ще издаде дебитно известие за нея, се прилага данъчна ставка 20 на сто за облагаемите доставки.
Следва да се има предвид също, че задължението за начисляване на данък върху добавената стойност на включената в данъчната основа такса за битови отпадъци от наемодателя, не зависи от наличието на право на приспадане на данъчен кредит за наемателя.
По втори въпрос
Независимо от начина на осчетоводяване на таксата за битови отпадъци, съобразно изложеното по първи въпрос, същата следва да бъде взета предвид при определяне на данъчната основа на доставката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар