Изх. № 20-00-393
31.10.2014 г.
ЗДДС чл.79, ал.6
ЗДДС чл. 45, ал. 3
ЗДДС чл.27, ал.3, т.1
В дирекция ………. е постъпило писмо относно прилагането наЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2008 г. като облагаема доставка Холдингът придобива сграда, която не е нова по смисъла на ЗДДС и прилежащата й земяот своето дъщерно дружество „Д“ АД. През същата година е ползван пълен данъчен кредит в Холдинговото дружество. В годините до 2014 г. имотът се използва изцяло за облагаеми доставки и е третиран като инвестиционен имот. През 2015 г. се планира обратната продажба на същия имот от „ДХ“ ЕАДна „Д“ АД по пазарна цена.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. В случай, че продажбата бъде третирана като освободена доставка по чл.45, ал.3 от ЗДДС, трябва ли през 2015 г. Холдингът да направи корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл.79, ал.6 от ЗДДС?
2. Може ли Холдингът да избере доставката да бъде облагаема по реда на чл.45, ал.7 от ЗДДС, при положение, че начисленият ДДС върху пазарната цена би бил по-нисък, отколкото начисленият ДДС по реда на чл.79, ал.6 от ЗДДС, което се обуславя от факта, че през 2008 г. пазарните цени на имотите са били значително по-високи в сравнение с вероятната текуща продажна пазарна цена?
3. Съществуват ли законови пречки пазарната цена да бъде определена вътрешно – от счетоводния отдел на Холдинга, на базата на надлежно формирана, достатъчно добре аргументирана и документирана обосновка? Или съществуват законодателни изисквания това задължително да се извърши от независим лицензиран оценител? В случай, че изискването е да бъде независим лицензиран оценител, какви са критериите за „независим лицензиран оценител“?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
Общото правило при доставка на сграда, която не е “нова“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС е, че тази доставка е освободена по силата на чл. 45, ал. 3 от закона. Възможността на доставчика да избере доставката да бъде облагаема е въведена с правото му на избор по реда на ал. 7 на чл. 45 от закона.
В чл. 79 от ЗДДС са посочени случаи, при които се извършва корекция на ползван данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
От казаното следва, че ако доставката бъде извършена като освободена такава, е налице основание за приложението на чл.79 от ЗДДС.
Когато сградата – предмет на доставката, е дълготраен актив по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), корекцията на данъчния кредит следва да се извърши по формулата посочена в чл.79, ал.6, т.1 от ЗДДС.
По втори въпрос
Както бе посочено по-горе по правило доставката на сгради, които не са „нови“ по смисъла § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС е освободена доставка, като предвид разпоредбата на чл.45, ал.7 от ЗДДС доставчикът може да избере да я третира като облагаема. В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържат разпоредби ограничаващи правото на избор, в случаите, в които в резултат от неговото упражняване начисленият за доставката данък върху добавената стойност ще е в по-малък размер, ако доставката бе извършена като освободена и съответно бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит при придобиването на стоката.
По трети въпрос
При продажба, данъчната основа се определя по реда на чл. 26, ал.2 от ЗДДС и това е всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Това означава, че данъчната основа при продажбата е равна на възнаграждението, което е дължимо или получено от клиента на фирмата.Определената по този ред данъчна основа се увеличава и намалява с посочените в чл.26, ал.3 и ал.5 от ЗДДС елементи.
Едно от изключенията от посоченото по-горе правило се отнасядо доставки между свързани лица, за които са налице обстоятелства по чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС. Ако описаният във въпроса случай попада в някоя от хипотезите на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС, то за данъчна основа на доставката се приема нейната пазарна цена.
Това са случаите, в които данъчната основа определена по чл.26 от ЗДДС е:
а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл.81;
б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл.81;
в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл.81.
Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗДДС „Пазарна цена“ е цената по смисъла на §1, т.8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Методите за определяне на пазарни цени са определени в т. 10 от § 1 на ДР на ДОПК, а редът и начинът за прилагането им са регламентирани с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. (Наредба № Н-9) за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Съгласно чл. 65 от Наредба №Н-9, за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица. От казаното следва, че ползването на оценки на лицензирани оценители е възможност, а не задължение за лицата.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘