Изх. № 24-34-723
Дата: 04. 02 .2008 г.
Относно: Данъчно третиране по ЗДДС на предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на гаранционно обслужване
По повод Ваше запитване постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-723/31.08.2007 г., изразявам следното становище:
От изложената фактическа обстановка в запитването Ви е видно, че извършвате услуги по ремонт на уреди, които са в гаранционен срок, на основание сключен договор за сервиз с немска фирма-производител. Българското дружество извършва гаранционния сервиз от името и за сметка на немската фирма, която превежда суми за извършените услуги.
Поставеният въпрос по същество е свързан с определяне режима на облагане на доставките по предоставено гаранционно обслужване за сметка на немска фирма, регистрирана за целите на ДЦС в Германия.
С оглед на така поставените във Вашето запитване въпроси, свързани с облагането с данък върху добавената стойност на доставки за услуги по гаранционно обслужване по смисъла на ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./ и приложени документи и конкретни данни за действителното съдържание на доставките, можем да се ангажираме само с принципно становище по прилагането на конкретни разпоредби на ЗДДС, които считаме, че са относими спрямо фактическата обстановка, съдържаща се във Вашето запитване.
На основание чл.129, ал.2 от ЗДДС, не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договорено гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:
1.услугата е извършена от лице, упълномощено за това от производителя;
2.производителят не е установен на територията на страната;
3.гаранционното обслужване е за сметка на производителя.
От текста на разпоредбата е видно, че не се смята за доставка предоставянето на услуга между лицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване и лицето, закупило стоката. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.26, ал.4, т. 1 от ЗДДС, съгласно който, в данъчната основа на доставката на стоката се смята включена стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките. Лицето – купувач е заплатило услугата по гаранционното обслужване на стоката, в това число и дължимия ДДС, при заплащането на стоката. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 129 ЗДДС, съгласно която услугата за гаранционното обслужване не се счита за доставка, чрез което се избягва двойното данъчно облагане.
В конкретния случай услугата, оказана от лицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване на стоката, към производителя на стоката, не попада в хипотезата на чл. 129 от ЗДДС, поради което представлява доставка на услуга.
Доколкото от запитването и от приложения договор е видно, че българското дружество е упълномощено за извършването на гаранционното обслужване от производителя, то е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС – поддържане и сервиз на продукти, доставени от немската фирма. Място на изпълнение на тази доставка се определя по реда на чл.21, ал.1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. В случая, доставката е на територията на страната и е облагаема, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.82, ал.1 от закона, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице -доставчик по облагаема доставка. Приложима е данъчната ставка от 20 %, предвид разпоредбите на чл.66, ал.1, т. 1 от ЗДДС.
Доставката се документира, с издаването на фактура, съгласно чл.113, ал.1 от закона – всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’