Изх. № 24-34-72
Дата: 10.07.2014 год.
ЗДДС, чл. 116, ал. 3
Относно: приложение на разпоредбата на чл. 116, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. № 24-34-72/05.06.2014 г., е изложено следното:
Между .. ЕООД и .. ЕООД е сключен договор с наименование „Договор за покупко-продажба на търговско предприятие”, който по същността си представлява договор, по силата на който .. ЕООД следва да предостави на .. ЕООДопределен брой свои служители, офис оборудване и обзавеждане. Сделка по чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) не е осъществена, нито трудовите договори на служителите са прехвърлени по реда на чл. 123 от Кодекса на труда (КТ). На …2010 г. „.. ЕООД е издало на контрагента си фактура с начислен ДДС със ставка 20%. .. ЕООД е подало искане за възстановяване на ДДС. Възложена е ревизия, която е завършила с ревизионен акт (РА) №…2011 г., с който се отказва правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, тъй като сделката бива третирана като такава по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗДДС. РА е обжалван по административен и съдебен ред, като е потвърден от решаващия административен орган, Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата, а Върховният административен съд (ВАС) със свое решение от ..2013 г. е оставил в сила решението на АССГ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.След решението на ВАС има ли основание за издаване на протокол по чл. 116, ал. 3 от ЗДДС и анулиране на погрешно съставена фактура?
2.Съществува ли друга правна възможност за коригиране на погрешно съставения документ?
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 3 от ЗДДС основанията за издаване на кредитно известие са намалението на данъчната основа или развалянето на доставката. Срокът за издаването на кредитно известие е регламентиран в ал. 2 на чл. 115, и е петдневен, считано от възникването на съответното основание. Видно от изложеното в запитването, не сочите такива обстоятелства относно доставката да са налице.
По реда на чл. 116 от ЗДДС се коригират грешки, допуснати при документиране на доставката. Алинея 2 и ал. 3 от тази норма изрично прогласяват за погрешно съставени и фактурите, в които данъкът е неправилно начислен, респ. неправилно не е начислен.
Взапитването е изложено, че непризнаването на правото на данъчен кредит е на основание неправилно приложение на закона от страна на дружеството ви (неприлагане на чл. 10, ал.1, т.2 от ЗДДС). Ревизионният акт, с който на дружеството – получател е отказаноприспадане на данъчен кредит по издадената с начислен данък фактура, след обжалване, включително по съдебен ред, е потвърден и влязъл в сила.
Действително в хипотезата на влязъл в сила ревизионен акт на получателя по фактурирана доставка, с който на същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит, като в същото време за лицето, начислило данъка като доставчик, данъкът остава дължим, се нарушава принципът на неутралност на данъка.
Считам обаче, че принципът на неутралност не следва да се генерализира по начин, че да игнорира други основни правни принципи, какъвто в случая е принципът на правната сигурност. Процесуалният правов ред регламентира сроковете и процедурите, в рамките на които се реализират материалните права на задължените лица. Една от характеристиките на принципа на правна сигурност е стабилитетът на влезлите в сила административни и съдебни актове и тяхната отменяемост само по реда на изрично изчерпателно изброени в закона основания и при спазване на определени процедури и преклузивни срокове. Реализирана е правнатавъзможност да се обжалваревизионния акт, с който на дружеството – получател е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както по административен, така и по двуинстанционен съдебен ред. При изчерпването на тези правни възможности издаденият акт е влязъл в сила и се ползва със силата на пресъдено нещо, характеризираща се с непререшаемост на акта. В хода на ревизионното производство – до издаване на ревизионния акт, кактои при осъществяването на административен и съдебен контрол върху същия, при подадена от дружеството жалба, е била налице правна възможност съвместно с доставчика си да извършите корекция на издадените документи и да отразите новоиздадените в дневниците и справки-декларациите по начин, че да се осигури неутралността на данъка, като в този случай издаденият акт би бил съобразен с така направената корекция. Да се допусне да бъде призната правната възможност за едностранно изменение от страна на задълженото лице на влязъл в сила ревизионен акт чрез анулиране на издаден от лицето данъчен документ, без изричен законов текст, който да регламентира това, би означавало да не се зачита стабилитета на влезлия в сила административен акт, съответно силата на пресъдено нещо, породена от потвърдителното съдебно решение. Това би било нарушение на принципа на правна сигурност, валиден в административния процес.
Административно – процесуалният кодекс (АПК) допуска възможност за отмяна по съдебен ред на влязъл в сила акт, ако същият е бил обжалван по съдебен ред и съдът се е произнесъл по същество. Такава съгласно чл. 239 от АПК би могла да бъде постановена само в изключителни, изчерпателно регламентирани от закона случаи.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/БОЙКО АТАНАСОВ/’