Изх. №26-Л-20
Дата: 14.12.2009 год.
ЗДДС, чл. 21, ал. 3, т. 1;
ЗДДС, чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „е”;
ЗДДС, глава седма.
Относно: Данъчно третиране по ЗДДС на възнагражденията, изплащани по договор
за осигуряване на персонал
По повод Ваше запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Л-20/15.07.2009 г, изразявам следното становище:
I. В писмото си сте изложили следната фактическа обстановка:
В запитването си сте посочили, че руските специалисти сключват трудов договор с „…………… “ ЕООД (получател на услугата по предоставяне на персонал). „………. ……….. “ ЕООД изплаща единно възнаграждение на „…………..“ ООД за получаване на услуга по предоставяне на персонал. Като ценообразуващ елемент на стойността на услугата
попредоставянена персоналса включени
трудовите възнагражденияпо трудови договори, запазени с изпратените на работа в„…………………“ ЕООД рускиспециалисти, исвързаните с възнагражденията данъци и осигуровки в Руската Федерация, които са дължими от „……………..“ ООД.
II. Поставените въпроси са свързани със следното:
1
Допустимо ли е разделянето на възнаграждението на съставни елементи за
нуждите на ДДС ?
2.
В какъв размер е налице ли е право на данъчен кредит ?
III. Нормативна уредба:
•чл. 21, ал. З, т. 1ит. 2, б,“е“ от ЗДДС;
•глава седма на ЗДДС
IV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за
приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
1. По първия поставен въпрос:
Начина на ценообразуване, т.е на определяне размера на възнаграждението не оказва влияние върху дължимостта на ДДС върху целия размер на договореното възнаграждение, като това произтича от изричната разпоредба на чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗДДС. По- конкретно в ал. 2 ясно е посочено, че възнаграждението включва всичко, дължимо от получателя или от трето лице към доставчика. В писмо № 24-00-9 от 18.04.2008 г. на изпълнителния директор на НАП е посочен обичайния, типичен начин на ценообразуване на възнаграждението за предоставяне на персонал, което обаче не изключва всякакви други възможни начини за ценообразуване, чрез които би могло да бъде определено възнаграждението.
2. По втория поставен въпрос
С писмо Изх. № 24-00-9 от 18.04.2008 г. на НАП относно данъчното облагане и задължителното осигуряване при т.нар. договори за осигуряване на персонал е посочено, че общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставки на услуги, приложимо и по отношение на предоставянето на персонал, с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение е там, където е установен доставчикът или постоянният му обект, от който се извършва доставката.
Изключение от това общо правило се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 1 и т. 2, б,“е“ от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на доставката с предмет на предоставяне на персонал е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето същият извършва независима икономическа дейност, когато получателят е лице, установено извън ЕС или е данъчно задължено лице (лице, извършващо независима икономическа дейност), установено в държава- членка, различна от държавата, в която е установен доставчика.
При прилагането на чл. 21, ал. 3, т. 1 и т. 2, б,“е“ от ЗДДС във връзка с чл. 82 от ЗДДС следва да се обърне внимание, че дори доставчикът (лицето, което предоставя персонал) да е регистрирано по ЗДДС лице, ако същият е лице, установено в друга държава- членка или в трета страна и доставката не е извършена в рамките на неговата независимата икономическа дейност на територията на страната, включително чрез постоянен обект, то съгласно чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя. Иначе казано мястото на изпълнение се определя от конкретните факти и обстоятелства, при които е извършена доставката. В случай, че изпълнението на същата е в рамките на независимата икономическа дейност, осъществявана чрез постоянния обект или изложено по друг начин, доставката е извършена чрез използване на човешки-
те и технически ресурси на постоянния обект и следователно най-общо формулирано
постоянният обект следва да реализира ползите от и да поеме рисковете за доставката, то следва да се приеме, че същата е с място на изпълнение, там където се намира постоянния обект.
По отношение на въпроса Ви за правото на данъчен кредит следва да имате предвид, че редът и условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в глава седма на ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от закона, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл., 70, ал. 1. т. 1 – т. 6 от ЗДДС. В случай, че е налице някое от обстоятелствата, предвидени в този член, независимо от изпълнението на изискванията чл. 69. респ. чл. 74 от закона не възниква право на данъчен кредит . Следва да имате предвид, че съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС при неправомерно начисляване на ДДС не е налице право на данъчен кредит.
Условия за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с чл. 71 от ЗДДС, съгласно който, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, регистрираното по ЗДДС лице следва да е изпълнило едно от условията, посочени в т. 1 – 7 на същия член, свързано с документиране на съответната операция или притежаването на документ за същата, отговарящ на определени законови изисквания.
Чл. 72 от ЗДДС регламентира периодите, през които правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни, като въвежда преклузивен срок за упражняването му. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни
правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода.
В случай, че получените стоки или услуги се използват както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право, регистрираното лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит. Размерът му се определя по реда на чл. 73, ал. 2 – ал. 8 от ЗДДС.
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’