данъчно третиране по ЗДДС на вноските по лизингов договор

3_5407/13.11.2008 г.
ЗДДС, чл. 13, ал. 1, чл. 6, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 21, ал. 3, т. 1 и т. 2, буква “ж“, чл. 82, ал. 2, т. 2
ППЗДДС, чл. 12, ал. 5, чл. 13, ал. 1 и ал. 4
Относно: данъчно третиране по ЗДДС на вноските по лизингов договор
Според изложената фактическа обстановка регистрирано по ЗДДС лице е лизингополучател по договор с немско дружество, регистрирано по ДДС в Германия. В договора изрично е посочено, че техниката остава собственост на лизингодателя и само съществува опция за придобиването й, като е необходимо волеизявление на лизингополучателя и заплащане на последната вноска, за да се придобие собствеността в края на договора. За плащането на всяка вноска се издава фактура от немската фирма със стойността на вноската – главница и лихва. Няма издадена фактура за цялата стойност на машините.
Във връзка с гореизложеното поставяте следните въпроси:
1.В какъв срок и на каква стойност следва да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС?
2.Налице ли е вътреобщностно придобиване или всяко плащане трябва да се разглежда като отделна доставка на услуга съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗДДС?
3.Как се определя дали лихвата по договор за лизинг с фирма от държава-членка е облагаема или освободена?
При така изложената фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че не сте приложили относимия към запитването договор с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 04.08.2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28.12.2007г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВбр.71 от 12.08.2008г./ изразяваме следното принципно становище:
По силата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Чл. 6, ал. 2 от ЗДДС приравнява определени случаи на доставка на стока. Като такава по силата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от същия закон се третира и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. Разпоредбата не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката.
Чл. 12, ал. 5, изр. второ от ППЗДДС пояснява кога в един договор за лизинг е налице опция. За да се счита като такъв е необходимо да бъдат изпълнени едновременно следните две условия:
1. за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя;
2. да е предвидено допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора.
В случай, че в сключения договор за лизинг между страните са договорени и двете посочени условия, същият се третира като договор, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността. При това положение за лизингополучателя няма да възникне задължение за начисляване на ДДС върху цялата дължима сума за стоката при нейното фактическо получаване.
При сключен лизингов договор, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собственост върху стоки с доставчик лице – регистрирано за целите на ДДС в държава членка и получател данъчно задължено лице по ЗДДС, и стоката се транспортира от територията на друга държава членка до територията на страната, третирането на тази доставка по ЗДДС е следното: доставка на услуга с предмет ползване на тази вещ. Мястото на изпълнение на тази доставка на услуга се определя по реда на чл.21 от ЗДДС, а именно:
1. когато са налице условията на чл. 21, ал. 3, т. 1 и т. 2, буква “ж“ – мястото на изпълнение е там, където е установен получателят по доставката.
2. когато предмет на лизинговия договор е превозно средство разпоредбата на чл.21, ал. 3, т. 1 и 2, буква “ж“ не е приложима, следователно мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 1, т.е. там, където е установен доставчикът.
На основание чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3 – когато получателят е данъчно задължено лице.
Срокът за издаване на протокол от получателя по доставката е регламентиран в чл.117, ал. 3 от ЗДДС. Такъв следва да бъде издаден не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Изискуемостта на данъка настъпва на датата на възникване на данъчното събитие. Когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането).
Съгласно чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС в случаите на договор за лизинг, в който не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
При последваща промяна на договора, при която се уговаря изрично, че към определен момент собствеността върху стоката ще премине върху получателя по доставката, следва да се приеме, че към момента на промяната на договора се осъществява вътреобщностно придобиване по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС). Независимо, че към тази дата стоката няма да бъде транспортирана до територията на страната следва да се отчете, че тя вече е транспортирана. Налице са всички условия за ВОП, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, тъй като в същия текст няма изрично изискване за определена последователност между момента на прехвърляне на собствеността и транспортирането на стоката.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗДДС услугата по предоставянето на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква съгласно чл. 25, ал. 4 от закона, т.е. на датата на която плащането е станало дължимо. Доставката се документира по общия ред на закона.
Поставеният от Вас въпрос как се определя дали лихвата по договор за лизинг с фирма от държава-членка е облагаема или освободена доставка касае законодателството на другата държава-членка, поради коетоне е компетентна да изрази становище.

Оценете статията

Вашият коментар