Относно: данъчно третиране по ЗДДС при прекратяване на лизингов договор
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-….. с вх. № ……/ 11.03.2009г.е изложена следната фактическа обстановка:
На 29.03.2007 год. е сключен договор за финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост. Направена е начална вноска и са платени 15 броя месечни вноски за периодаюли 2007-септември 2008 г. и лихви по погасителен план. Ползван е данъчен кредит и са начислявани амортизации. Поради невъзможност за плащане на месечните вноски и сключено тристранно споразумение между лизингодателя и трета страна-правоприемник. Лизингополучателя със съгласието на лизингодателя, прехвърля на правоприемника всички права и задължения, произтичащи от договора за отдаване на автомобила при условията на финансовообвързан лизинг и се дава съгласие направените плащания към лизингодателя да се ползват от правоприемника.
Поставени са въпроси, относно счетоводните записвания и отразяването на ползвания данъчен кредит.
Въпросите относно счетоводното отчитане са от компетентността на Дирекция „Счетоводна практика” прии са препратени за отговор по компетентност.
Предвид така изложената непълна фактическа обстановка изразявам следното принципно становище:
Чл. 6, ал. 2 от ЗДДС приравнява определени случаи на доставка на стока. Като такава по силата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от същия закон се третира и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. Разпоредбата не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката.
Чл. 12, ал. 5, изр. второ от ППЗДДС пояснява кога в един договор за лизинг е налице опция. Следва да се има предвид, че е необходимо да бъдат изпълнени едновременно следните две условия:
1. за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя;
2. да е предвидено допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора.
Предвид обстоятелството, че не е приложен лизинговия договор и във връзка с изложеното в писменото запитване, може да се направи извода, че договора е с опция за прехвърляне на собствеността върху стоката.
Съгласно чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС в случаите на договор за лизинг, в който не е уговорено задължение, а само възможност /опция/ за прехвърляне на правото на собственост всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
В допълнение, следва да се има предвид, че по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права.’