1_105/04.08.2008
ЗДДС чл. 36, ал. 1
ЗКПО чл.195, ал.1
ЗДДФЛ чл.37, ал.1, т.7
Относно: Данъчно третиране по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ на посреднически услуги, оказвани на местно юридическо лице както от чуждестранно юридическо лице/ЧЮЛ/ така и чуждестранно физическо по повод продажба на стоки.
Уважаема г-жо ,
По повод Ваше писмено запитване с вх.№от 04,08,2008 г., постъпило в Дирекция „ОУИ” ………, изразяваме следното принципно становище:
В запитването Ви е описана фактическата обстановка имаща отношение към данъчното третиране на извършени доставки на посреднически услуги за осигуряване на клиенти и реализация на стоки произведени в странатаот въпросните чуждестранни юридическо и физическо лица, които нямат място за стопанска дейност или определена база в Р България, но не са приложени никакви копия на оригиналните договори, споразумения между страните, респективно други писмени документи свързани с извършваните услуги, като начин и схеми на разплащане и т.н.,поради което е трудно да се изготви конкретен отговор на поставените от Вас въпроси. В тази връзка изразяваме следното принципно становище, което е свързано с действащото през 2008 г. данъчно законодателство:
Въпросите Ви са следните:
По ЗДДФЛ
1.1.Дължи ли се данък по чл.8, ал.6 от ЗДДФЛ върху изплащаните възнаграждения, в какъв размер и срокове?
По въпрос 1.1.:
Към въпроса е посочено, че съгласно договор за посредничество от 14.01.2005 г. с норвежки гражданин, същият като посредник осигурява клиенти на местното акционерно дружество /АД/, като води преговори за цени, начин на плащане, срокове на доставка и др., като съгласува с дружеството постигнатите договорености. Посредникът няма право да подписва договори, да получава плащания или да продава от свое име изделията на АД, не е ангажиран с консултантски услуги или маркетингово проучване.
На основание чл.37, ал.1, т.7 от ЗДДФЛ, с окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл.13, се облагат възнагражденията за технически услуги от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. По смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, във връзка с препращащата норма на §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ, възнаграждения за технически услуги са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Съгласно чл.8, ал.6, т.8 от ЗДДФЛ, възнагражденията за технически услуги начислени/изплатени от местни лица, са от източник в Република България. Следователно, само ако изплатеното от АД възнаграждение е за услуги, които попадат в обхвата на цитираната дефиниция и са изплатени на чуждестранно физическо лице, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл.37, ал.1, т.7 от ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер 10 на сто, като се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи, съгласно чл. 37, ал.2 и чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ и се удържа и внася от предприятието – платец на дохода /в случая от АД/ по реда на чл.65 от ЗДДФЛ. Предвид нормата на чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ, ако доходите са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, данъкът се удържа и внася от предприятието -платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода.
Следва да се има предвид, че понятието “търговски посредник” е дефинирано в чл.49, ал.1 от Търговския закон/ТЗ/ :”Посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки”. Налага се изводът, че търговският посредник съдейства за сключване на сделки чрез осъществяване на необходимите технически действия за да се осъществи това свързване. Следователно, предметът на договора за посредничество е свързване на страни с оглед сключване на сделка по предварително зададени изисквания на възложителя. В практиката посредникът обикновено е търговец, специализиран на определен пазар и именно с оглед тази му квалификация възложителят прибягва до неговите услуги. В този смисъл задълженията на посредника в същинския договор за посредничество се изчерпват до свързване на страните, съпътствано от необходимите технически действия, за да се осъществи това свързване.
В действителност, “чист” договор за посредничество е трудно изпълним в днешните пазарни условия поради факта, че за да е “актуален” посредникът в повечето случаи трябва да изпълнява и допълнителни функции, които са свързани както с проучване на пазара и предоставяне на информация на клиентите респективно на възложителя по договора, така и с консултиране на едната или двете страни по условията на сделката /клиент -продавач/, включително и за изработката на рекламни или маркетингови материали с оглед определяне на целевата пазарна ниша и точната рекламна кампания.
В заключение следва да се има предвид, че независимо от това дали изплатените възнаграждения в полза на чуждестранното физическо лице подлежат или не на облагане с окончателен данък по реда на чл.37, ал.1, т.7 от ЗДДФЛ, българското акционерно дружество следва да притежава доказателства, че услугите са реално извършени.
По ЗКПО
2.1. Дължи ли се данък по чл.12, ал.5 от ЗКПО върху изплащаните възнаграждения, в какъв размер и срокове?
По въпрос 2.1.:
Към въпроса е посочено, че съгласно договор за посредничество от 12.01.2005 г. с фирма данъчно регистрирана в Канарските острови, същата като посредник осигурява клиенти на местното акционерно дружество /АД/ за определени продукти, като води преговори за цени, начин на плащане, срокове на доставка и др., като съгласува с дружеството постигнатите договорености. Посредникът няма право да подписва договори, да получава плащания или да продава от свое име изделията на АД, не е ангажиран с консултантски услуги или маркетингово проучване.
Съгласно чл.4 от ЗКПО, чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни. Чуждестранните юридически лица се облагат за печалбите си с корпоративен данък, когато извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност. Съгласно § 1, т.2от ДР на ЗКПО “Място на стопанска дейност“ е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Извън този случай, определени доходи от източник в страната, платени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица подлежат на облагане с окончателен данък при източника, съгласно чл.195, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от същия закон.
Разпоредбите на ЗКПО не предвиждат възнаграждение, изплатено от местно юридическо лице на посредник – чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност на територията на България, по същински договор за посредничество,да се облага с корпоративен данък и с данък при източника по реда на чл.195, ал.1 от ЗКПО. Независимо от това е необходимо да се има предвид, че наименованието на един договор не е определящо, а следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършените услуги.
В случаите, когато наред с посредниченето се предоставят и услуги по проучване на пазара /маркетинг/ и консултиране, последните ще попаднат в обхвата на §1, т.9 от ДР на ЗКПО и съответно върху изплатеното възнаграждение на чуждестранното юридическо лице ще се дължи окончателен данък при източника на основание чл.195, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.12, ал.5, т.4 от същия закон.
По ЗДДС
По въпрос № 1- Ако вие иматедоговор за търговско посредничество , където чуждестранно физическо лице, регистрирано по ЗДДС в Норвегияизвършва за вашето дружество посреднически услуги във връзка с продажбата на вашите стоки в Кралство Норвегия,то тогаваотносно мястото на изпълнение на посредническата услуга ще са приложими разпоредбите на чл. 24, ал. 1 от ЗДДСили чл36 ал.1 от ЗДДС.
В запитването си не сте посочили никакви данни и обстоятелстваотносно характеристиките на тези доставки,поради това даваме принципно становище по- долу.
Мястото на изпълнение на посредническата услуга ще се определи в зависимост от мястото на изпълнение на доставката във връзка с която е оказано посредничеството. Мястото на изпълнение на доставка на стоки , които се изпращат или превозвате местонахождението на стоките към момента , в който стоките се изпращат или започва превоза им- чл.17 от ЗДДС, т.е на територията на страната. Съгласно чл. 24 ал1 мястото на посредническата услуга също ще е на територията на страната.Наоснование чл. 82, ал. 3, т. 2 от ЗДДС ( ако доставчикът не е установен на територията настраната, а на територията на друга държава- членка ), получателя на услугатасъставя протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС .
За доставчика на посредническата услуга е приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗДДС- т.е. тази доставка е с нулева ставка, ако той действа от името и за сметка на друго лице и посредничеството е оказано във връзка с доставките, посочени в глава трета от ЗДДС . Тази разпоредба е специална по отношение на чл.24 ал1 от ЗДДС. В запитването си сте посочили, че имате разработен пазар на стъклопластови изделия в Норвегия и вероятно стоките се транспортират от България до Норвегия. Ако вашите доставки попадат в режима на облагане по чл.28 от ЗДДС, то и за посредническата услуга по повод на тях ще е приложима разпоредбата на чл.36 ал1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС включително облагаемите с нулева ставка доставки формират облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 133 , ал. 2 от ЗДДСчуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията за задължителна регистрация, се регистрира чрез акредитиран представител .В посочената хипотеза не е налице основание за прилагане на чл. 82, ал. 3, т. 2 от ЗДДС ( във вашето запитване- доставчикът не е установен на територията надруга държава-членка ) и затова не следва да се съставя протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
По въпрос № 2- отговорът е аналогичен на първия, дотолкова, доколкото доставчикът на посредническата услуга е лицеустановено в Канарските острови, а съгласно &1, т. 2 от ДР на ЗДДС същите не се включват в понятието „територия на държава членка” .
Вх.№ 1_105 от 04.08.2008 Отг. ОУИ Бургас | 105_08_OZ_1_02_01_03