3_761/14.03.2013 г.
НООСЛБГРЧМЛчл.11, ал.2
ДОПКчл.128
ДОПКчл.129, ал.6
Относно: задължение за внасяне на осигурителни вноски и възстановяване нанедължимо внесении такива по реда на чл. 128 – 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Според изложеното в запитването лицето се осигурява като самоосигуряващо се лице в качеството си на едноличен търговец (ЕТ) и същевременно е лицензоносител на ПКИС. През 2006, 2007 и 2008г., във връзка с получени от лицето преподавателски хонорари, ПКИС е платил полагащите се вноски за социално и здравно осигуряване, както следва:
– за 2006 г. с платежни нареждания от 14.05.2007 г. са платени вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) в размер на 718.18 лв. и за здравно осигуряване в размер на 187.50 лв.;
-за 2007 г. с платежни нареждания от 29.04.2008 г. са платени вноски за ДОО в размер на 371.00 лв. и за здравно осигуряване в размер на 98.00 лв.;
-за 2008 г. с платежни нареждания от 30.12.2008 г. са платени вноски за ДОО в размер на 440.00 лв. и за здравно осигуряване в размер на 120.00 лв.
Във връзка с това се поставят следните въпроси:
1. Предвид на това, че на лицето са извършвани ревизии като физическо лице, се поставя въпроса защо органите по приходите не са му обяснили, че по изплатените хонорари от юридическото лице ПКИС, внесените осигурителни вноски са недължими, тъй като е самоосигуряващо се лице?
2. След като този начин на плащане е незаконосъобразен, защо не са му възстановени погрешно платените осигурителни вноски?
3. След като погрешно платените суми от ПКИС са внесени по сметките в НАП, защо тези суми се водят като изискуеми в качеството му на самоосигуряващо се лице? Законосъобразно ли е да се начисляват лихви при условие, че осигурителните вноски са внесени във полза на лицето, макар и от друг източник?
4. Каква лихва се полага на ПКИС за неправомерно ползване от НАП на погрешно преведените осигурителни вноски за 2006, 2007 и 2008 г.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ДОПК (обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм.ДВ бр. 99 от 14.12.2012г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВна поставените въпроси се запознахме с приложените от бр.21/2000г., посл. изм. ДВ бр. 80/2012г.), изразяваме следното становище:
С оглед на поставените от лицето въпроси и приложените към запитването платежни нареждания, за изразяване на настоящото становище се съобразиха констатациите в Ревизионен доклад (РД) № и Ревизионен акт (РА) №, както и постановените при обжалването им Решение на ВТАС № и Решение на ВАС.
От платежните нареждания за внесени суми от 14.05.2007 г. за ДОО в размер на 718.18 лв. и за ЗО в размер на 187.50 лв. за 2006 г. е видно, че сумите са внесени като вноски за ДОО и ЗО във връзка с годишно изравняване на дохода за 2006 г. Тези вноски са взети предвид в РД и в РА при определяне на дължимите от лицето вноски при годишно изравняване на дохода за 2006 г.
По отношение на внесените суми с платежни нареждания от 29.04.2008 г. за ДОО в размер на 371.00 лв. и за ЗО в размер на 98.00 лв. за 2007 г. също се установява, че сумите са внесени като вноски за ДОО и ЗО във връзка с годишно изравняване на дохода за 2007г. Следва да се отбележи, че тези вноски са взети предвид в РД и РА при определяне на дължимите от лицето вноски при годишно изравняване на дохода за 2007 г.
В обобщение на горното може да се посочи, че осигурителните вноски за 2006 и 2007г. представляват дължими вноски във връзка с годишното изравняване на доходитена физическото лице, независимо, че са внесени от ПКИС, който в случая се явява лице, което е изпълнило чуждо публично задължение. При това положение същите не са недължимо внесени и съответно не подлежат на възстановяване от НАП, както е и констатирано с влезлия в сила РА.
Във връзка с внесените суми с платежни нареждания от 30.12.2008 г. за ДОО в размер на 440.00 лв. и за ЗО в размер на 120.00 лв. за 2008 г. се констатира, че сумите са внесени като вноски за ДОО и ЗО по изплатени възнаграждения по граждански договор от ПКИС. За това задължение е подадена декларация образец 6 от осигурителя. От представените документи обаче не става ясно дали тези вноски са внесени в полза на лицето или в полза на друго лице, на което осигурителят е изплатил възнаграждения по граждански договор. При положение, че тези вноски са свързани с изплатени суми по граждански договор между лицето и ПКИС, то в този случай тези суми могат да се счетат за недължимо внесени от последния, като този въпрос подлежи на преценка от орган по приходите след извършена проверка или ревизия.
По отношение на тези суми спрямо лицето като самоосигуряващо се лице са налице констатации с влязъл в сила РА, в който на основание чл. 11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ е посочено, че за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (самоосигуряващи се лица) при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
По въпроса за законосъобразността на РА както за 2006 и 2007 г., така и за 2008 г., са се произнесли ВТАС и ВАС, като в тези части жалбата срещу РА е отхвърлена.
Както бе посочено по-горе, въпросът обаче дали вноските са недължимо внесени от страна на ПКИС подлежи на изясняване от орган по приходите в рамките на образувано производство по реда на ДОПК. При констатиране на такива, същите могат да бъдат възстановени/прихванати на ПКИС по реда на чл.128-129 от ДОПК.
На основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от агенцията. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка /чл. 129, ал. 1 и 2 от ДОПК/.
Следователно за изясняване на въпроса дали ПКИС е внесъл недължимо суми за ДОО и ЗО е необходимо същият да подаде искане. В случай, че в хода на проверка или ревизия се установят недължимо внесените осигурителни вноски, същите ще подлежат на възстановяване/прихващане. При положение, че се констатират недължимо внесени осигурителни вноски, то осигурителятследва да извърши корекции в данните, подадени по реда на чл.5, ал.4 от КСО.
По поставения въпрос относно дължимостта на лихви от страна на приходната администрация и периода, от който същите следва да бъдат начислени, е уреден в разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Съгласно тази правна норма недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 – 4.
С оглед на гореизложеното и при липса на друга специална нормативна уредба, регламентираща изплащане по административен ред на лихви върху недължимо внесени суми за задължителни осигурителни вноски от НАП, в случай, че в хода на проверка или ревизия се установи, че ПКИС неоснователно е удържал и внесъл задължителни осигурителни вноски, същите ще бъдат прихванати/възстановени без да се начислява лихва при положение, че същите се възстановят при спазване на нормите, регламентирани в чл.129, ал. 1 – 4 от ДОПК.
.