Изх. № 26-Р-56
Дата: 14.12.2009 год.
ЗКПО, чл. 194
Относно: Данъчно третиране съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на плащане към чуждестранно юридическо лице, извършено вследствие на намаляване на капитала на българско дъщерно дружество
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Р-56/01.12.2009 г., изразявам следното становище:
Според описаните в запитването Ви обстоятелства чуждестранно юридическо лице, акционер в българско търговско дружество, е увеличавало капитала на същото чрез парични вноски. Впоследствие българското дружество взема решение и намалява регистрирания си капитал. В резултат на това изплаща намалението на акционера – чуждестранното юридическо лице.
С оглед на това поставяте въпроси, свързани с данъчното третиране по реда на ЗКПО на паричната сума, изплатена на чуждестранното юридическо лице вследствие на намаляването на капитала на българското дружество и в частност дали чуждестранното юридическо лице подлежи на облагане с данък при източника съгласно чл. 194 от ЗКПО.
На облагане с данък при източника по реда на чл. 194, ал.1, т. 1 от ЗКПО подлежат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната.
Определение на понятието “дивидент“ е дадено в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. По смисъла на посочената разпоредба “дивидент“ е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собствения капитал на последното, включително:
•доход от акции;
•доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества, и от други права,
третирани като доходи от акции;
• скрито разпределение на печалбата (т. 5 от § 1 на ДР на ЗКПО дефинира това понятие). Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.
Дивидентът като понятие в търговското право се свързва с акцията, както и с наличието на печалба. Съгласно разпоредбата на чл. 181 от Търговския закон акцията дава право на глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията. Следователно правото на дивидент е имуществено право. Дивидентът представлява част, която собственикът получава от печалбата за изтекло време.
Следователно разпределянето на дивидент не може да се отъждестви с връщане на парични вноски, направени за учредяване на дружеството или за увеличение на неговия капитал. Във Вашия случай, след като в предходни отчетни периоди регистрираният капитал при учредяване на „………………“ ЕАД е бил увеличаван единствено чрез парични вноски на собственика и не са извършвани увеличения на капитала за сметка на неразпределени печалби, то паричните плащания, които ще се извършат в полза на чуждестранното юридическо лице – акционер в резултат на намалението на капитала, не следва да се облагат с данък при източника по реда на чл. 194, ал.1, т. 1 от ЗКПО.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘