ЗКПО чл.47
2_260/18.02.2010г.
Постъпило е писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр……….. с вх.№…………, допълнено с писмо вх.№………., в което са поставени следните въпроси във връзка с дейността на „Х……….”ЕООД с БУЛСТАТ ……………….:
1.Относно недвижим имот – апартамент, който дружеството закупува през 2007г. преди датата си на регистрация по ЗДДС и го отдава под наем. ДДС е включен в цената на придобиване.През м.05.2009г. дружеството се регистрира по ЗДДС и съгласно опис на наличните активи ползва право на данъчен кредит в размер на включения в цената на придобиване ДДС. След ревизия ДДС е възстановен, но не е отчетен счетоводен приход, а е намалена историческата цена на актива.
/Д-т с-ка 4531 – „ДДС за възстановяване”/ К-т с-ка 224 – „Инвестиционни имоти”/.
Поставени са въпроси относно данъчното и счетоводно третиране при така описаната фактическа обстановка.
Съобразно нормативната уредба, действаща през 2009г. изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.47, ал.1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на приспаднатия от данъчно задълженото лице данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията по ЗДДС, когато не са отчетени счетоводни приходи по повод приспаднатия данъчен кредит. Алинея 1 не се прилага, когато ДДС не е включен в историческата цена на актива /чл.47, ал.3 от ЗКПО/
По аргумент на горепосочените разпоредби счетоводният финансов резултат следва да бъде увеличен при наличие на следните обстоятелства:
-ДДС е включен в историческата цена на актива;и
-не е отчетен счетоводен приход по повод приспаднатия данъчен кредит.
Когато даден актив е данъчен амортизируем актив, съгласно чл.61, т.4 от ЗКПО стойностите му в данъчния амортизационен план не се променят при регистрация или повторна регистрация по ЗДДС.
Относно счетоводното отчитане на възстановен данъчен кредит за активи, налични към датата на регистрация по ЗДДС, Дирекция “Данъчна политика“ при МФ, компетентна по въпросите на практическото прилагане на счетоводното законодателство, е изразила принципно становище по казуса с писмо Изх. № 24-00-0024/25.03.2005 г.:
“Съгласно действащото счетоводно законодателство историческата цена, по която се оценяват активите (ДМА и материални запаси) към момента на тяхното придобиване, включва и невъзстановимите данъци. Счетоводното законодателство не предвижда възможност за корекция на първоначално определената историческа цена. Поради което към момента на възникване на правото на данъчен кредит за наличните активи при регистрация по ЗДДС, предприятието няма възможност да извърши корекция на първоначално определената историческа цена.
С възникване на правото на данъчен кредит за наличните активи към момента на регистрация по ЗДДС за предприятието възниква приход в размера на данъчния кредит за възстановяване за тях, тъй като е налице нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на увеличаване на активите или намаляване на пасивите на предприятието (в зависимост от това дали данъчният кредит се прихваща, приспада или възстановява).“
2.Относно осигуряване на управителя:
Дружеството функционира чрез пълномощници. Управителят на фирмата се осигурява в Дания и постоянно пребивава там. Не получава възнаграждение за труд по договор за управление или хонорари. Има издаден формуляр Е 101, според който е приложимо датското законодателство и управителят не се осигурява по българското законодателство. Поставен е въпроса: правилно ли е това?
С оглед изложената от Вас непълна фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
От 1 януари 2007 г. – датата на пълноправното членство на Република България в Европейския съюз за всички български граждани и институции са приложими Регламент /ЕИО/ №1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността и Регламент /ЕИО/ №574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент /ЕИО/ №1408/71.
Правилата на Регламент 1408/71 се прилагат и за Дания.
Определянето на приложимото законодателство е регламентирано в чл. 13(1) от същия. Според него лицата, за които се прилага Регламент 1408/71 са подчинени на законодателството на една единствена държава – членка. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски.
Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на само една държава членка и съобразно чл.13 (2) това е държавата на чиято територия лицето е наето на работа или е самостоятелно заето, дори ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа е на територията на друга държава членка.
С цел да не се ограничава свободното движение на хора и за преодоляване на административните усложненияв регламента се допускат редица изключения. Особени правила са предвидени за лицата, които са обичайно наети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави – членки.чл.14(2)(б) ичл.14а(2) от Регламент 1408/71.
Следователно по отношение на упражняваната от г-н Хансен дейност е необходимо да бъдат направени редица уточнения с цел правилно да бъде определена коя е компетентната държава, в която да се превеждат задължителните осигурителни вноски. Необходимо е да бъде изяснен характерът на упражняваната в Дания дейност, като какво лице – наето или самостоятелно заето, ако е като наето лице при какъв работодател и др. Необходимо е и да се класифицира видът на дейността Ви в България като управител, осигуряващ се по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО /наето лице по смисъла на Регламента/ или като самоосигуряващо се лице – съдружник в търговско дружество по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО/самостоятелно заето лице по смисъла на Регламента/.
В случай, че по отношение на Вас е приложимо българското осигурително законодателство за дейността Ви като собственик и управител на ООД са приложими следните разпоредби:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
В този смисъл за да възникне основание за осигуряване насъдружник в търговско дружество той следва да упражнява лична трудовадейност в дружеството, като за упражняване на трудова дейност се приема всяко действие на собственика по повод функционирането на дружеството.
Ако управителят на ЕООД не получава възнаграждение за положен личен труд като управител на дружеството, осигуряването е по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, по който се осигуряват едноличните търговци, собствениците или съдружници на търговски дружества. Тези лица внасят осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или само за пенсия върху избран от тях осигурителен доход между минималния и максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година,като определят и окончателен /годишен/ размер на осигурителния доход въз основа на данните от годишната данъчна декларация.
Издадения формуляр Е 101 удостоверява, че съответното лице остава подчинено на законодателствона Дания до конкретна дата, т.е. издаденият Ви формуляр за приложимо законодателство е с определен срок.
‘