ЗКПО чл.204, т.2, буква „б”
ЗКПО чл.209, ал. 1
ЗКПО §1, т.34 от ДP
ЗКПО §1, т.36 от ДP
ЗКПО чл.214, ал.1
ЗДДФЛ чл.24, ал.2, т.9
В Дирекция ОУИ ………… е постъпило Ваше писмено запитване изх…………., заведено с вх.№……………., в което е описана следната фактическа обстановка:
За м.03.2012г.са начислени ваучери за храна в размер на 35 лв. Не са извършени плащания към оператора, като съответно не са получени и не са изплатени ваучери за м.март 2012г. За м.04.2012г.са начислени ваучери за храна в размер на 35 лв. Като се изплатят през текущия месец начислените ваучери за храна за месеците март и април 2012г. /35лв.+35лв.=70лв./ надхвърлят необлагаемите 60лв. месечно съгласно чл.209, ал.1 от ЗКПО.
Поставен е въпроса: дължат ли се осигурителни вноски и данък за разликата над 60лв. за ваучерите, изплатени през м.04.2012г., но начислени през м.03. и м.04.
При така изложената фактическа обстановка изразяваме следното становище:
Документално обоснованите социалните разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите на основание чл.204, т.2, буква „б“ от ЗКПО. Съгласно цитираната норма разходите за ваучери за храна са в обхвата на социалните разходи, предоставени в натура.
Не подлежат на облагане социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията на чл.209, ал. 1 от ЗКПО.
Според §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
“Ваучерите за храна“, съгласно §1, т.36 Допълнителните разпоредби на ЗКПО са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство от органите на данъчната администрация, оте издадено Указание № 3/21.05.2005г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, което е публикувано на интернет страницата на МФна адрес www.minfin.bg
Въпреки, че цитираното указание е издадено при действието на отменения ЗКПО, считаме, че изразеното в него становище може да бъде отнесено и към действието на ЗКПО в сила от 01.01.2007г. и към настоящия момент.
В раздел ІІ, т.1 от указанието е разгледано счетоводното отчитане и представяне на получените ваучери за храна при работодателите. С оглед спазване на последователността при представяне на счетоводната методология на отчитане на сделките с ваучери при работодателите, условно са разграничени следните етапи:
-Първи етап: Паричен превод в размер на номиналната стойност на договорените ваучери.
-Втори етап: Ефективно предоставяне на ваучерите под формата на книжа.
-Трети етап: Предоставяне на ваучерите на работниците.
-Четвърти етап: Изплащане на начислените ваучери вполза на работника.
Така определените етапи съответстват на правилата за отпечатване и предоставяне на ваучери за храна, регламентирани в чл.13 от Наредба №7/09.07.2003г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор. Съгласно чл.13, ал.2 от Наредбата ваучерите за храна се предоставят на работодателите от операторите след заплащане на номиналната стойност и възнаграждението по отпечатване на ваучерите за храна; при частично или неизвършено плащане доставката на заявените и отпечатани ваучери за храна се задържа до пълното уреждане на паричните задължения на работодателя. В ал.4 на чл.13 от Наредба №7 е определен срок до 5 работни дни от датата на плащането по ал.2, в който операторите са длъжни да предоставят ваучерите на работодателя.
Видно от гореизложеното, за да е налице основание за начисляване на социален разход за ваучери за храна, работодателят следва преди това да е получил ваучери от оператора и да ги е отчел в увеличение на паричните си средства, т.е. работодателят да притежава тези ваучери /етап втори/. Едва тогава /етап трети/ работодателят може да предостави ваучерите на наетите лица, т.е. да извърши начисляване на текущ социален разход, който подлежи на изплащане на работниците и служителите.
Според запитването, към 31.03.2012г. не са извършени плащания на номиналната стойност на ваучерите и на договореното възнаграждение на оператора, поради което допускаме, че оператора не е отпечатал ваучери, съответно работодателят не ги е получил. Следователно, не е допустимо счетоводно отчитане на социални разходи за ваучери за храна, без да е възникнало основанието за това, т.е. без ваучерите да са отпечатани от оператора и предоставени на работодателя.
Данъчната основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна се определя по реда на чл.214, ал.1 от ЗКПО и представлява превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице. В случая следва да се обложи с данък върху разходите по реда на чл.204, т.2, буква „б” от ЗКПО сумата над 60 лв. на социалните разходи за ваучери за храна, предоставени през месец април 2012г.
Съгласно чл.24, ал.2, т.9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО.
На основание чл.2, ал.З от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху което се правят осигурителни вноски /НЕВДОС/, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, при условията на чл.209, ал.1 от ЗКПО. Изплатените средства над 60 лв. месечно под формата на ваучери за храна, излизат извън определените като необлагаеми в чл.209, ал.1 от ЗКПО, не попадат в обхвата на чл.2, ал.З от Наредбата и върху тях се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
‘