Данъчното облагане и определянето на задължителните осигурителни вноски за възнагражденията на членовете на Икономическият и социален съвет /ИСС/.

Изх. № 61-00-1
Дата: 11.02.2013 год.
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква „з”;
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 4а, ал. 1;
КСО, чл. 5, ал. 4, т. 1;
КСО, чл. 5, ал. 4, т. 2;
КСО, чл. 7, ал. 6;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3.
чл. 7, ал. 6 от КСО чл. 7, ал. 6 от КСО
Относно: Данъчното облагане и определянето на задължителните осигурителни вноски за възнагражденията на членовете на Икономическият и социален съвет /ИСС/.
По повод Ваше писмо постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 61-00-1 от 10.01.2013 г., изразявам следното становище:
1. Относно данъчното облагане на възнагражденията
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за Икономическия и социален съвет (ЗИСС), Икономическият и социален съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, а съгласно чл. 11 от същия закон, органите на управление на съвета са:
?пленарната сесия;
?председателят и
?председателският съвет.
В чл. 12 от ЗИСС е указано, че в пленарната сесия участват председателят на съвета, заместник-председателите, всички членове на ИСС и главният секретар, който е без право на глас. Председателският съвет се състои от председателя и заместник-председателите (чл. 15 от ЗИСС).
Предвид цитираните разпоредби правоотношенията между ИСС и физическите лица (председател, заместник председател и всички членове на ИСС) следва да се третират като трудови правоотношения за целите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), на основание § 1, т. 26, буква „з” от допълнителните разпоредби на закона, където са визирани правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия. Това означава, че възнагражденията, които изброените лица получават за участието си в пленарната сесия и председателския съвет следва да се облагат по реда, предвиден в данъчния закон за доходите от трудови правоотношения. Същия ред на облагане следва да се прилага и за допълнителните възнаграждения, които лицата получават за участие в постоянни и временно действащи комисии, създадени на основание чл. 18 от ЗИСС.
2. Относно определянето на задължителните осигурителни вноски:
Социално осигуряване:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1 от КСО). В същия нормативен акт e дадено легалното определение на понятието „осигурено лице” и се регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ е въведена с § 1, т. 3 от ДР на КСО.
“Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От легалната дефиниция се извличат разпоредбите от КСО, определящи задължителните условия, които трябва да са налице, за да разглеждаме едно лице като осигурено за целите на ДОО:
?извършване на трудова дейност
?внесени или дължими осигурителни вноски
?наличие на правна норма
За да се определи дали едно лице е осигурено за ДОО, разпоредбите на КСО се разглеждат кумулативно.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия закон и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съставът на Икономическия и социален съвет е регламентиран в глава трета на закона. Съгласно чл. 7, ал. 1 съветът се състои от председател и 36 членове. Членовете на съвета са определени оторганите и организациите по чл. 7, ал. 3, 4 и 5от закона като техни представители в съвета.
Предвид това, че лицата се определят оторганите и организациите по чл. 7, ал. 3, 4 и 5от закона, по смисъла на КСО се определят като лица, които полагат труд без трудови правоотношения.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, определенипо реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, ако не саосигурени на друго основание през съответния месец.
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение също са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от КСО възнаграждението за лицата, работещи без трудови правоотношения, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
В случай, че лицето извършва и друга трудова дейност, за която подлежи на осигуряване, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от кодекса, съгласно която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания почл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Необходимо е да се отбележи, че лицата, работещи по допълнителен или по втори трудов договор или без трудово правоотношение по договори с повече от един възложител/работодател, следва да декларират за всеки месец поотделно сумата, върху която са направени осигурителните вноски за месеца по всеки от договорите. Декларирането на основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски е помесечно, тъй като дохода се отнася за месеците, през които е положен трудаи с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Самоосигуряващи по смисъла на КСО са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Съгласно цитираната разпоредба, при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, като декларират пред платеца на доходи, че са самоосигуряващи се лица.
Осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване са в размерите за фонд „Пенсии”. За родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд /чл. 127, ал.1 от КСО/. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и в същите срокове.
Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от КСО, катоот 01.01.2013 г. се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението /чл. 7, ал. 6 от КСО/.
Здравно осигуряване:
Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение, се определя и внася по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е уеднаквен с реда за внасяне на осигурителнивноски по КСО, с изключение на случаите, когато лицата получават пенсия. В ЗЗО липсва текст, аналогичен на упоменатата по-горе разпоредба, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които работят без трудово правоотношение. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО пенсионерите са осигурени за сметка на републиканския бюджет върху размера на получаваната пенсия. Това обаче не отменя действието на т. 6 от същата алинея, според която за лицата, получаващи доходи на различни основания, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи в предвидените за тях срокове и по ред, определен в чл. 4а,ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.
С оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, при превеждане на здравноосигурителнитевноски, поредносттана доходите е следната:
1. пенсии /без добавките към тях/;
2. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;
3. осигурителен доход като морски лица;
4. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители.
5. доходи за работа без трудово правоотношение.
Здравноосигурителни вноски за лице, което полага труд без трудови правоотношения и получава пенсия, няма да се дължат само в случаите, при които изплащаната сума, след намаляването й с разходите за дейността е под минималната работна заплата, и лицето не е осигурено здравно на някое от основанията, изброени в чл. 40, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО (чл.40, ал.1, т.3, б.»а» изр. второ от ЗЗО).
При определяне на дохода, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, възнаграждението за работа без трудово правоотношение се намалява с разходи за дейността само в случай, че такива са предвидени по ЗДДФЛ за дохода от съответната дейност. В разглежданата хипотеза получените доходи се облагат като доходи от трудови правоотношения, а не като доходи от друга стопанска дейност, за които има предвидени разходи за дейността, поради което задължителните осигурителни вноски се дължат върху полученото възнаграждение, без приспадане на разходиза дейността, т. е. върху /облагаемия доход/.
В заключение следва да се отбележи, че Икономическият и социален съвет, в качеството си на осигурител има задължение да подаде данни съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2от КСО. Данните се подават по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица с Декларация обрИзх. № 1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1, иДекларация обрИзх. № 6, приложение № 4 чл. 2, ал. 2 към наредбата.
За лицата, полагащи труд без трудово правоотношение в полето на т. 12 „Вид осигурен” от Декларация обрИзх. № 1 се попълва код за вид осигурен 14. Предвид облагането на разглежданите доходи по реда за доходите от трудови правоотношения, осигурителят следва да попълни и данни в полето на т. 31 «Начислен месечен облагаем доход» и полето на т. 31а «Начислен месечен данък» от декларацията. Данните за удържания данък се посочват в Декларация образец № 6 «Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ» с код за вид плащане 5, а данните за дължимите осигурителни вноски за ДОО, допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване с код за вид плащане 4.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

данъчно третиране на дейност, свързана със закупуване на стоки от интернет портали за пазаруване съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

3_2741/24.11.2015г.ЗДДС, чл.12ЗДДС, чл.96ЗДДС, чл.113 Относно: данъчно третиране на дейност, свързана със закупуване на стоки от интернет портали за пазаруване съгласно разпоредбите на Закона за данък

Възможност за откупуване на осигурителен стаж за минало време от лице, което е полагало труд без трудово правоотношение, но не е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 от Кодекса за социалн

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6, чл. 9, ал. 1, т. 2 ОТНОСНО:Възможност за откупуване на осигурителен стаж за минало

Следва ли да се отменят наложените принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.75 т.5 от ЗБДС на представляващия дружество, което е заличено след прекратяване на производство по чл.607а ТЗ във вр.

Относно: Следва ли да се отменят наложените принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.75 т.5 от ЗБДС на представляващия дружество, което е заличенослед прекратяване на производство

fertte salla test