3_1049/06.04.2010 г.
ЗКПО, чл. 10, ал. 1;
ЗКПО, чл. 16, ал. 1 и ал. 3;
ЗКПО, чл. 26, т. 1 и т. 2;
ЗДДС, чл. 6, ал. 3 и ал. 4;
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 70, ал. 3, т. 5;
ЗДДС, § 1, т. 9 от ДР
Относно: данъчното третиране на безвъзмездно предоставяне на стоки като мостри по смисъла на ЗКПО и ЗДДС
Според изложеното в запитването дружество извършва възмездно вътреобщностно придобиване на стоки – органични екстракти използвани като добавка към храните на животни и като почистващи препарати – дезифектанти, за които ползва данъчен кредит. Част от тези стоки ще бъдат предоставени безвъзмездно като мостри на евентуални бъдещи клиенти /птицеферми, кравеферми и др./ за провеждането на научно-стопански опити. За целта ще бъдат сключени договори за изпитване между дружеството и съответния изпълнител с точни технически указания за използването на продукта. Резултатите от проведените опити ще се отчитат от изпълнителя по показатели живо тегло, смъртност, консумация на фураж, средно кланично тегло и кланичен рандеман.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се третира тази доставка съгласно разпоредбите на ЗДДС ?
2.Налице ли е доставка по силата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС ?
3. Ще бъдат ли данъчно признати счетоводните разходи от предоставянето на стоките за научно-стопански опити съгласно ЗКПО ?
В запитването не е изложена изчерпателно фактическата обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО /обн. ДВ, бр.105 от 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г./, Закона за счетоводството (ЗСч) /обн. ДВ бр. 98 от 16 ноември 2001 г., посл. изм. ДВ бр. 95 от 1 декември 2009 г./, ЗДДС /обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ изразяваме следното принципно становище:
Данъчно третиране по ЗКПО:
ЗКПО дефинира самостоятелно понятието „разходи за реклама”. По смисъла на § 1, т.33 от ДР на ЗКПО разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Разходите за реклама сe признават за данъчни цели като счетоводен разход при спазване на изискването за документална обоснованост и при положение, че са извършенивъв връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По силата на чл. 4. ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В тази връзка предоставените безвъзмездно стоки като мостри на евентуални бъдещи клиенти за провеждането на научно-стопански опити следва да бъдат надлежно документирани с първичен счетоводен документ.
Нарушението на изискванията за документална обоснованост на разходите,регламентирано в чл. 10 от ЗКПО и чл. 4. ал. 3 от ЗСч или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.
Независимо от наличието на документална обоснованост на стопанските операции, отразени в счетоводството, следва да се имат предвид разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане”. Текстът на чл.16, ал.1 от закона регламентира данъчното третиране на сделки, които са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, а чл.16, ал.3 указва, чекогато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение за корпоративен данък се определя при условията на прикритата сделка. Това означава, че по смисъла на горната разпоредба, привидната сделка се счита за нищожна, а се приемат за действителни условията на прикритата сделка.
Данъчно третиране по ЗДДС:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗДДС определя като възмездна доставка по смисъла на този закон и:
-отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на
данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и
служители или на трети лица и при условие че при производството,вносът или
придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
-безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху
стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е
приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Изключение от това правило е предвидено в чл. 6, ал. 4 от ЗДДС, според което ал. 3 от същата разпоредба не се прилага при:
-предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло
от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори
за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;
-безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел
или при предоставяне на мостри. По смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС “стоки с
незначителна стойност“ и “услуги с незначителна стойност“ са стоките или услугите,
чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които
получател е едно и също лице.
Ограниченията по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Изключение от това правило регламентира ал. 3, т. 5 от същата разпоредба, според която ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1, т. 2 не се прилага за безвъзмездно предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.
В заключение следва да се отбележи, че с оглед неизчерпателно изложената фактическа обстановка не може да се даде еднозначно становище относно данъчното третиране на безвъзмездно предоставяне на стоки като мостри по смисъла на ЗКПО и ЗДДС. При представяне на необходимата информация от страна на дружеството, както и копие от сключен писмен договор между контрагентите, изразяваме готовност да предоставим по-конкретно разяснение по поставените въпроси.
‘