Телефон: (02) 98593759Факс: (02) 987 7046
5.Изх. № 23-29-161/13.09.2010г.
Чл. 24, ал.1;Чл.31, ал.1;чл. 44; чл.50; чл. 54, ал.1 ; чл. 67, ал.1 ЗДДФЛ
Чл. 204, ал.2;чл. 210, ал.1 ЗКПО
относно данъчното третиране на изплатените от работодателя разходи за наем на нает специалист, Ви уведомяваме следното:
По отношение на данъчното облагане на местните физически лица, получили доход от наем през данъчната година /въпрос 1 /.
На основание чл.31,ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Съгласно чл.50,ал.1 от ЗДДФЛ придобитият през годината доход, подлежащ на облагане с данък се декларира с годишна данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на местното физическо лице, носител на задължението за данъка. /чл.54,ал.1 ЗДДФЛ/
Съгласно чл.44 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от наем, /във случаянаемодателя/ дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл.31 и осигурителните вноски, които е задължено да прави за своя сметка. Размерът на дължимия данък се определя, като тази разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а срокът за внасяне на данъка е до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, съгласно чл.67,ал.1 от ЗДДФЛ.
По втори и трети въпрос:
На основание чл.204, т.2 от ЗКПО документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите.
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т.34 на §1 от ДР на ЗКПО: отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношение под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
На основание чл.204 във връзка с §1, т.34 от ДР на ЗКПО се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на глава четвърта от закона, а именно:
?Предоставени са в натура;
?Документално са обосновани;
?Предоставени са на работници и служители и на лица, наети по договори за управление и контрол;
?Социални придобивки по чл.294 от КТ;
?Предоставени са по ред и начин, определени с чл.293 от КТ (предоставени сас решение на общото събрание на работниците и служителите) или от ръководството на предприятието;
?Достъпни са за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Това означава, че всички работници и служители могат да се възползват от социалните придобивки, предоставени от работодателя;
?Отчетени са като разход.
В конкретният случай, разходът за наема на жилище на наетия по трудово правоотношение от ,,Х” ЕАД специалист не е с характер на „социални разходи в натура”, тъй като не е изпълнен критерия за достъпност за всички служители и управителя, а е предназначена само за един от служителите на фирмата.
Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.Съответно не е налице основание за прилагане на чл.210, ал.1 от ЗКПО.
На основнание чл. 1, ал.1 от Наредбата на елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски залицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1, осигурителните вноски залицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона забюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Случаите, в които не се изчислават ивнасят осигурителни вноски са изчерпателно изброени вчл.1, ал.7 от Наредбата.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечнияосигурителен доход на лицето.
Предвид аргументите, изложении по-горе, в случая не се касае за такъв вид социалени разходи, поради което същите не попадат в приложното поле на чл. 24, ал.2, т. 9 от ЗДДФЛ. Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.
.
‘