данъчното третиране на компенсациите по ПМС № 44/19.02.2009 г. по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Изх. №12-00-285
Дата: 15.04.2009 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 15
Относно: данъчното третиране на компенсациите по ПМС № 44/19.02.2009 г. по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 12-00-285/19.03.2009 г., Ви уведомявам за следното:
На основание чл. 13, ал. 1, т. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), не са облагаеми помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт. Данъчният закон не дава специална дефиниция на употребените в цитираната норма понятия „помощи от социално подпомагане“; „добавки от социално подпомагане“; „обезщетения при безработица“ и „помощи при безработица“, поради което при прилагането й следва да се имат предвид дефинициите, дадени в специалните нормативни актове.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 44 от 19 февруари 2009 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори „Индустрия“ и „Услуги“ (Обн., ДВ бр. 16/27.02.2009 г.), на работници и служители от упоменатите икономически сектори, за които е установено непълно работно време при условията и по реда на чл. 138а, ал. 1 и § 36 от преходните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), могат да се изплащат компенсации. В § 1, т. 1 от цитираното постановление, е уточнено, следното: „Компенсации са суми, определени в Националния план за действие по заетостта за съответната година, които се изплащат на работниците и служителите, чиито доходи от труд се намаляват в резултат от преминаване от пълно към непълно работно време. Компенсациите са под формата на помощи поради обстоятелствата, предизвикани от въвеждане на непълно работно време от работодателя.“ От цитираната разпоредба не става ясно по категоричен начин, че въпросните компенсации, се считат за помощи от социално подпомагане или помощи при безработица, за да се приложи цитираната по-горе норма на чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ.
Съгласно § 5 от заключителните разпоредби на Постановление № 44 от 19.02.2009 г. изпълнението му се възлага на министъра на труда и социалната политика, който дава указания по прилагането му, и на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Следователно, изразяването на становище относно характера на сумите, изплащани на основание на това постановление е извън правомощията на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Предвид гореизложеното и с оглед създаването на единна данъчна практика по повдигнатия от Вас въпрос, моля за становище относно характера на сумите, които се изплащат по реда на Постановление № 44/19.02.2009 г. и по-конкретно могат ли същите да се квалифицират като социални помощи или като помощи при безработица.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *