Изх. №08-Т-3
Дата: 16.03.2009 год.
ЗМДТ, чл. 45, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 47, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 49, ал. 1.
В отговор на въпросите, които поставяте относно замяната на гори от държавния горски фонд, намиращи се в община …………. и гори на „…………..“ ООД – гр…………., намиращи се в общините Т…., Т…, У… и А….., изразяваме следното становище:
Налице е замяна на недвижими имоти, като престациите на двете страни по замяната се формират от няколко имота, разположени на териториите на различни общини /за едната страна/. Независимо, че насрещните престации се състоят от няколко имота, налице е една правна сделка. Правилата за определяне на задълженото лице и на задължението при замяна се съдържат в чл. 45, ал. 2 ЗМДТ, съгласно който данъкът се заплаща от лицето, което придобива имущество с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго и в чл. 47, ал. 2 , според който при възмездно придобиване на имущество /каквато е замяната/ данъкът се определя върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
При наличие на специална уговорка, според която данъкът се заплаща от другата страна по замяната, данъчното задължение се определя отново върху оценката на имуществото с по-висока стойност. И при двете разпоредби определящият елемент е „имуществото с по-висока стойност“.
По силата на чл. 49, ал. 1 данъкът се заплаща в общината по
местонахождението на недвижимия имот. Текстът визира случаите на продажби на
недвижими имоти и не съдържа изрично правило относно замяната на два
недвижими имота. Ако се следва логиката на цитираните текстове в случаите на
замяна на два недвижими имота данъкът следва да постъпва в общината по
местонахождение на имота с по-висока стойност. Поради тази причина считаме, че
и при замяна на няколко имота данъкът следва да постъпи в приход на общината
или общините, които формират имуществото с по-висока стойност /като престация/
на едната страна/ или в разглеждани случай в общините Т…., Т…, У… и
А…….
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘