Изх.№20-00-341
15.09.2011г.
чл. 357 от ЗЗД
чл. 3, ал. 1 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Две български дружества и едно гръцко са съдружници в Консорциум „ГМК”, учреден с договор от 03.05.2010г.
Консорциумът и Министерство на земеделието и храните са сключили договор за изпълнение на конкретен проект в периода 2010г.-2011г.
Всеки от съдружниците на консорциума изпълнява възложената му задача и я фактурира към консорциумав рамките на своята квота за участие в общия обем на поръчката, както е посочено в учредителния договор.В данъчната основа е включена и печалба на дружеството
Поставени саследнитевъпроси:
1. Какво е данъчното третиране на доставките между консорциума и всяко дружество.
2. Какво е данъчното третиране на доставките между дружествата от консорциума.
Договорът за гражданско дружество е уреден нормативно в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в чл. 357 от ЗЗД, където е и легалната дефиниция на този вид дружество, а именно: неперсонифициранодружество, създадено с договор между две или повече лица за обединяване на своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.
Съгласно гражданското законодателство неперсонифицираното дружество няма отделна правосубектност, но по различен начин са уредени нещата съгласно счетоводното и данъчното законодателство. По смисъла на чл. 1, ал. 2 на Закона за счетоводството /ЗСч/, неперсонифициранитедружества са предприятия. Следователно, гражданските дружества /консорциуми/, учредени по реда на ЗЗД, следва да водят отделно счетоводство по общите правила на счетоводното законодателство и стандарти. Съгласно чл. 9 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/, по отношение на производствата за установяване на данъчни и осигурителни задължения неперсонифицираните дружества са приравнени наюридически лица – т.е. за данъчни цели неперсонифицираните дружества следва да се разглеждат като самостоятелни правни субекти, които са носители на данъчни права и задължения.
В качеството си на стопански субект, извършващ независима икономическа дейност, гражданското дружество /консорциум/ представлява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 отЗакона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и като такова формира облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 или чл. 99, ал. 2 от закона. Същото извършва възмездни доставки на стоки и/или услуги в изпълнение на дейността си, като издава данъчни документи и начислява ДДС, води данъчни регистри по реда начл. 124 и подава справки-декларации.
Доколкото при създаване на неперсонифицирано дружество, внесеното от съдружниците е за постигане на обща цел и не се дължи възнаграждение, то същото няма характер на доставка на стока по смисъла на чл. 6, съответно на услуга по смисъла чл. 9 от ЗДДС (става въпрос по скоро за внасяне на права, доколкото трудно може да се говори за внасяне на услуга към момента на създаване на неперсонифицираното дружество). Това произтича както от факта, че няма насрещност на престациите, така и от липсата навъзнаграждение.
По отношение на другите операции, предприети между съдружниците и консорциума, при които не е налице хипотеза на внасяне съгласно дружествения договор на стока или услуга за общо ползване или в съсобственост съобразно дружествените дялове, ще е налице доставка на стока и/или услуга.
В този смисъл е и Решение от 29.04.2004_г. на Съда на европейските общности, Пети състав, по Дело С-77/01 Empresa de desenvolvimiento mineiro SGSP SA (EDM)срещу Fazenda publika, според което извършените доставки в рамките на консорциума трябва да се разглеждат като обикновенни доставки за целите на ДДС. Като основен разграничителен критерий в случая е поставено получаването на възнаграждение за извършената работа. Според СЕО за това което е възложено в рамките на консорциума на членовете не се дължи възнаграждение, но за сметка на това, за извършената работа над това, което им е определено, те получават възнаграждение.
Когато във връзка с изпълнение на поета от гражданското дружество /консорциум/ поръчка, негови отделни съдружници участват като подизпълнители срещу заплащане, данъчните им взаимоотношения с консорциума следва да се документират и облагат по общия ред, т.е. като възмездна доставка на услуги между отделни стопански субекти. Това следва от механизма на действие на ДДС като косвен многофазен и некумулативен данък, както и от принципа на неутралност на ДДС.
От тук може да се обоснове извода, че когато гражданското дружество /консорциум/ начислява ДДС за извършените услуги по фактурите към възложителя на поръчката, то е нормално да ползва данъчен кредит по доставки от свои подизпълнители, включително и в случаите, в които това са участници в дружеството.
Предвид факта, че доставките на услуги от съдружниците към гражданското дружество /консорциум/ са между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, следва да намери приложение чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, според който данъчната основа при такива доставки, е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК /сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани/. Методите на определяне на пазарните цени са регламентирани в § 1, т. 10 от ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
За повече информация Ви уведомяваме , че е публикувано в Интернет страницата на Националната агенция за приходите Указание № 92-00-5628-08/11.03.2009г. относно данъчното третиране на операции,свързани с дейността на консорциум – www.nap.bg .
‘