На Наш вх. № 20-08-88/ 22.07.2008г.
Относно: данъчното третиране на отчетени разходи от фирма за изработване на рекламен филм от физическо лице по граждански договор ;
Уважаема госпожо …..,
Във връзка с поставените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище :
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: Дружество с ограничена отговорност възлага на физическо лица да изработи филм с рекламна цел,по граждански договор. В запитването си посочвате, че дружеството, което представляватеимаза предмет на дейност – рекламна дейност на територията на страната. В тази връзкаса поставени следните три въпроса:
1.Ще се признае лина фирмата, сумата по граждански договор за разход изцяло, или процент отнея?
2.Изработването на рекламен филм произведение на изкуството ли е или не ?
3.За физическото лице доходът, който ще получи по граждански договор от фирмата, с какъв процент на нормативно признатите разходище бъди и в какво приложение на годишната декларация за облагане доходите на физически лица попада ?
По първи въпрос :
От изложеното в запитването не става ясно изработеният от физическото лице филм дали е с цел рекламиране на дейността на дружеството или ще е продукт който Вие ще продавате на свой клиент. Неяснотата произтича от факта, че основния предмет на дейност на дружеството е рекламна дейност и изработеният филм може да има две различни предназначения – за собствени нужди и катостока за продажба. По тази причина ще разгледамеи двата случая:
1.В случай, четози филм се излъчи и рекламира Вашата дейностще са налице разходи за реклама. Понятието разходи за реклама е дефинирано в §1, т. 33 от Допълнителните разпоредби наЗакона за корпоративното подоходно облагане / ЗКПО /. Там е посочено, че “разходи за реклама“ са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
Ако филмът се излъчва и икономическите изгоди се очакват в повече от един отчетен период, то тези разходи за реклама или част от тях, съгласно счетоводната политика на предприятието, могат да се отчетат като разходи за бъдещи периоди.
2.Ако филмът е изработенпо поръчка на клиентище се продава, разход за данъчни цели ще се отчете при отчитане на продажбата. Размерът на разхода ще ецената на придобиването му, като срещу този разход дружеството следва да отчете приход,от продажбата, при договорените пазарни условия с клиента.
За да се признае разход за данъчни цели, и в двата случая, следва разходът да е свързан с дейността на дружеството и да едокументално обоснован.
В тази връзка по смисъла на чл. 10 на ЗКПО документална обоснованост ще е налице, когато счетоводният разход едокументално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция /ал.1 на чл.10/. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват /ал.2 на чл.10 /.
Извън горните два случая при осъществяване на сделки с местни физически лица, които не са търговци и не са длъжни да съблюдават изискванията на Закона за счетоводство / какъвто е Вашият случай/,следва да се изготвя документ за извършения разход /сметка за изплатени суми, констативен протокол, разписка и т.н. /, в който да се съдържа достатъчно информация за конкретния разход / вид, количество, цена, стойност и др./, както и да отразява вярно документираната стопанска операция. Издаването на разходен касов ордер /РКО/ следва да се извърши от дружеството – платец на дохода, ако плащането се извършва от касата на дружеството. Ал. 3 на чл. 10 на ЗКПО урежда възможността в документа да липсва част от изискуемата информация по ЗСч, но само в случаите когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Всички тези документи ще се изготвят на база сключения граждански договорза изработка на филма.
При неспазване на посочените по –горе условия отчетените разходи подлежат на данъчна регулациясъгласно регламента на чл.26 от ЗКПО. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
1. разходи, несвързани с дейността;
2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
По отношениена въпросътдали следва да се признае за разход целия размер илиопределен процент от него следва да имате предвид изложените по-горе доводив писмото. Частично признаване на разходите ще е налице при черпене на икономическа изгода в повече от един отчетен период, но това е изцяло въпросна преценка от страна на дружеството. В случай, че рекламният филм се продава, с отчитането на продажбата, спазвайки принципът на начисляване, следва да се отчеат както разходите в пълен размер така и договорените приходи.
Данъчна регулация, би била на лице и в случайпо реда на чл.42 от ЗКПО, където е регламентирано, че разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Тази разпоредба несе прилага за разходите, представляващи:
1. основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт;
2. доходи на еднолични търговци.
Непризнатите по този редразходи се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен,до размера на изплатения доход.
Разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи,представляващи доходи на мести физически лица по смисъла на ЗДДФЛ, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година.
По втори въпрос :
Произведение на изкуството ли е произведеният филм, е въпрос който не е от компетентността на приходната администрация, но във ръзка с отчетените разходи следва да имате предвид, че в §1.т.8 от ДР на ЗКПОе дадено определение на понятието “Авторски и лицензионни възнаграждения“. Товаса „плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.”
Това определение дава данъчната дефиниция на този род възнаграждения и в случая би ви помогнало да класифицирате изплатения доход.
По трети въпрос :
Съгласно чл.17 ал.1 т.2 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс.
От изложеното в писмото Ви става ясно, че поставеният третивъпрос не засягат Ваши конкретни права като задължено лице, аправа и задължения нафизическо лице, с което сте сключили гражданки договор за изработване нарекламен филм. Писмените становища ангажират администрацията на Националната агенция за приходите по смисъла на чл.17 ал.3 от ДОПК, поради което запитването следва да бъде отправено от името на заинтересованото лице или от упълномощено такова, както и да съдържа идентифициращите за подателя данни: за физическите лица – трите имена, ЕГН или личен номер на чужденец и постоянен адрес, а за останалите регистрирани в регистър Булстат лица – наименованието /фирмата/ на лицето, ЕИК по Булстат, адрес на управление и адреса за кореспонденция по чл.28 от ДОПК.