данъчното третиране на посочените доставки е на органите по приходите, които с оглед визираните в чл.4 от ДОПК принципи осъществяват производството самостоятелно, като при изпълнение на правомощията с

2_521-1/11.07.2017г.
ЗДДС, чл.17
ЗДДС, чл.13, ал.6
ЗДДС, чл.82, ал.2, т.3

Представляваното от Вас дружеството е придобило стоки от руско дружество-„Х“, които продава на „В“- регистрирано по ДДС дружество от Испания.
Стоките се транспортират от Русия до Латвия за сметка на руското дружество. Получаването на стоките, оформянетона митническите формалности, във връзка с вноса на стоките на територията Латвия и последващото им изпращане до територията на Испания сте възложили на латвийско дружество „С. Р.“ – регистрирано за целите на ДДС в Латвия, действащо като Ваш фискален представител, въз основа на възлагателно писмо и пълномощно.
Посочвате, че„С. Р.“ получава стоките във Латвия под своя ДДС номер, в митническата декларация фигурира като декларатор и получател, а като основание за вноса в декларацията са описани фактурите, издадени от доставчика -„Х“ – Русия към „М“ ООД.
„С. Р.“ заплаща всички мита и начислява задължение за ДДС при внос на стоки на територията на Латвия. След освобождаване на стоките латвийското дружество ги изпраща на дружеството от Испания -„В“ от своя VAT номер, декларира ВОД, подава VIES- декларация и посочва, че „В“ следва да си самоначисли ДДС.
За платените мита, такси и разноски на територията на Латвия от фискалния представител е издадена фактура, в която не е включен начисления ДДС по вноса, тъй като данъкът се прихваща от „С.Р.“ в края на данъчния период с данъчния кредит формиран от дружеството.
При транспортиране на стоката от Латвия до Испания е оформен митнически документ T2L, с изпращач „М“ ООД, получател – „В“ Испания и декларатор „С. Р.“. За прехвърляне на собствеността върху стоката сте издали фактура № …../14.06.17г. чрез фискалния представител, като разходите по транспортиране на стоката от Латвия до Испания са за Ваша сметка.
Посочвате, че дружеството е отчело доставките по следния начин:
-фактурата от „Х“ –Русия, по която „М“ ООД е получател е отразена в колона 9 на дневника за покупки – без право на данъчен кредит или данък;
-фактурата от „М“ ООД към „В“ е отразена в дневника за продажби в колона 23 – доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС;
-по фактурата от „С. Р.“ с получател „М“ ООД е съставен протокол за самоначисляване на ДДС, отразен в дневника за продажби в колона 14 и дневника за покупки в колона 10- с право на пълен данъчен кредит.
Поставили сте въпросите: правилно ли е отчетена стопанската операция по ЗДДС икакви други документи, освен приложените към запитването са необходими пред НАП за удостоверяване на посоченото отчитане.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите, с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от закона определя мястото на изпълнение при доставканастока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице и това е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид обстоятелството, че закупените от Вас стоки от руското дружество-„Х“се намират извън териториятана страната към момента, в който същите се изпращат или започва превозът им,то мястото на изпълнение на доставката на стоки е извънтериторията на страната.
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. Данъчни документи (фактура, известие и протокол), определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са документите, издадени по смисъла на ЗДДС. В тази връзка, дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС получените чужди документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона, но няма пречка покупната фактура да се отрази в колона 9 на дневника за покупки.
В запитването е посочено, че е осъществен внос на стоката на територията на Латвия от латвийското дружество „С.Р.“, действащо като Ваш фискален представител въз основа на възлагателно писмо и пълномощно, посочено в изготвената митническа декларация като декларатор и получател на стоката, както и че след оформяне намитническите формалности, българското дружество извършва продажба на стоката, намираща се на територията на Латвия, на испанското дружество -„В“, регистрирано за целите на ДДС в другата държава членка, като транспортът до Испания е за Ваша сметка.
В чл.13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП).
Разпоредбата на чл. 13, ал.6 от ЗДДС предвижда, че е налице ВОП по чл.13, ал.3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
С тази разпоредба се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.
Предвид, че стоките не се изпращат или транспортират от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата Ви дейност на територията на страната, не попадате в хипотезата на чл.13, ал.6 от закона и за Вас не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
Вътреобщностна доставка на стоки, съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС, е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика-регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Доколкото стоките, предмет на последваща доставка към контрагента от Испания не се транспортират от територията на страната до територията на съответната държава членка на ЕС, то няма да са налице условията за ВОД, по смисъла на чл.7, ал. 1 от закона.
Извършваната от Вашето дружество доставка се характеризира като такава с място на изпълнение извън територията на страната, предвид нормата на чл. 17, ал. 2 от закона и за дружеството не възниква задължение за начисляване данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбите на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и чл. 79, ал. 2 от ППЗДДС, във фактурата се посочва, че мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната, което е и основанието за неначисляване на данък. Като основание се вписва разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, по силата на която мястото на изпълнение на доставката е в Латвия. Извършената доставка с място извън територията на страната, следва да се отрази в колона 23 на дневника за продажби „ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. ДО на доставките извършени при условията на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка“.
Следва да имате предвид, че в ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат разпоредби регламентиращи документи, с които се доказва доставка на стока с място на изпълнение извън територията на страната. За осъществените продажби, освен фактура, дружеството, следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието, същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
По отношение на получената от дружеството услуга, свързана с митническо/данъчно представителство, мястото на изпълнение на същата е на територията на страната на основание чл.21, ал.2 от ЗДДС. Доставката на услуга не е сред изрично посочените в Глава четвърта от ЗДДС освободени доставки, поради което е облагаема.
Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. За начисляване на данъка по реда на чл. 86 от закона се издавапротокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС с данъчна ставка 20%.
За получената от Вас услуга ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на закона. В този случай издаденият по чл.117 от ЗДДС протокол за начислен данък следва да се отрази в дневника за продажби на дружеството – колона 14 „“ДО на получените доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС „“ и колона 15 „“Начислен ДДС за доставки по колона 14″“ и в дневника за покупки – колона 10 „“ДО на получени доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС““ и колона 11 „“ДДС с право на пълен данъчен кредит““ за данъчния период, през който е издаден документа.
Независимо от изложеното, следва да имате предвид, че преценката, относно данъчното третиране на посочените доставки е на органите по приходите, които с оглед визираните в чл.4 от ДОПК принципи осъществяват производството самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.

Оценете статията

Вашият коментар