2_ 135/28.01.2014г.
ЗКПО – чл.26, т.1 и т.2;
ЗДДС – 70, ал.1, т.2;
ЗДДС – чл.70, ал.3, т.6;
КТ – чл.285;
Наредба №11 от 21.02.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
ОТНОСНО: данъчното третиране на предоставена безплатна храна от работодател на нает персонал в call център съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
Дружеството предоставя услуги на клиенти чрез кол-център. Центърът се обслужва от нает персонал денонощно, т.е. работният процес е непрекъсваем. Желаете да осигурите безплатна храна и напитки на персонала от нощните смени.
Във връзка с горното, поставяте следните въпроси:
1. Ще бъдат ли третирани тези разходи като задължителни по реда на ЗКПО във връзка с чл.285 от Кодекса на труда /КТ/, уредени в Наредба № 11 от 21.02.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
2. В случай, че тези разходи попадат в обхвата на чл.285 от КТ, могат ли да се отразят като разходи за дейносттаи да се ползва данъчен кредит върху стойността им, съгласно разпоредбите на ЗДДС.
Във връзка с изложените обстоятелства и предвид действащото към настоящия момент данъчно осигурително законодателство, изказвам следното становище:
По прилагане на ЗКПО:
Трудовото законодателство вменява на работодателите чрез нормата на чл.285, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ задължително осигуряване на безплатна храна и /или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. На основание чл.285, ал.2 от КТ е приета Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.), издадена от Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването.
Съгласно чл. 4, ал. 1 на Наредбата, право на безплатна храна и/или добавки към нея имат работниците и служителите, работещи при условията на специфичен характер и специфична организация на труда, изчерпателно изброени в чл. 2 и то само за дните, когато работят при тези условия.
В чл.6 от Наредбата е определено, че разходите за осигуряване на безплатна храна и /или добавки към нея са за сметка на издръжката на предприятието.
Съгласно чл. 7 от Наредбата, на основата на оценката на риска, работодателят след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд и писмено съгласуване със службата по трудова медицина с писмена заповед определя работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и /или добавки към нея. В заповедта се определя видът и стойността на храната и/или добавките към нея.
С оглед на изложеното, разходите за безплатна храна, извършвани по силата на чл.285 от КТ, по реда и условията, определени в Наредба № 11/2005 г., ще бъдат данъчно признати за дружеството при наличие на документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. Същите съгласно чл.11 от ЗКПО не подлежат на облагане и с данък върху разходите, тъй като са определени като задължителни с нормативен акт.
При липса на документална обоснованост с първичен счетоводен документ съгласно Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция,отразените разходи за безплатна храна ще бъдат регулирани за данъчни цели по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО – разходи, които не са документално обосновани.
Следва да имате предвид, че извън компетенциите на Националната агенция за приходите е да определи дали характера и условията на организацията на труд в кол-центъра са специфични по смисъла на чл.285 от КТ и на Наредба № 11/2005 г.
Съгласно §2 от Заключителните разпоредби на наредбата указания по прилагането й дават министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Това са компетентните органи, които могат да преценят обхвата на правната норма в чл.2, ал.2 от Наредба № 11/2005 г., а именно предоставяне на безплатна храна при работа със специфична организация на труда и по-специално обхвата на т.1, 2 и 3 от същата алинея.
В случай, че отразените счетоводни разходи за безплатна храна и добавки към нея, не отговарят на изискванията на чл.285 от КТ чл.2 от Наредба № 11/2005 г., с тяхната стойност ще бъде регулиран резултата по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО – разходи, несвързани с дейността.
Относно прилагане на ЗДДС:
Въпросът относно правото на приспадане на данъчен кредит за доставка на безплатна храна и добавки към нея отново следва да се разглежда в контекста на казаното по-горе.
Ако безплатната храна се предоставя на основание чл.285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба №11/2005год., съгласно чл.70, ал.З, т.6 от ЗДДС за предприятието ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея.
В противен случай, ако безплатната храна не се предоставя на работниците и служителите, на основаниечл.285 от Кодекса на труда, за „……………….”ООД няма да е налице право на приспадане на ДК, предвид посочените ограничения в чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.
‘