данъчното третиране на предоставена храна на основание чл.285 от КТ по реда на ЗКПО и ЗДДС.

Изх. № 24-34-570
Дата: 04. 02..2008 г.
Относно: данъчното третиране на предоставена храна на основание чл.285 от КТ по реда на ЗКПО и ЗДДС.
Но повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-570/ 29.06.2007 г. по описа нана Националната агенция за приходите. Ви уведомявам следното:
Фактическа обстановка: на основание чл.285 от Кодекса на труда и Наредба № 11/21.12.2005 г. на работниците, заети в пътно строителство се осигурява в натура безплатна храна и напитки, която се доставя на тяхната месторабота – …………………. от заведение за хранене, по силата на сключен договор.
Поставени въпроси: предоставената храна и напитки счита ли се за разход на предприятието и как се третира данъчно по смисъла на ЗКПО и ЗДДС.
Съгласно чл.285 от Кодекса на труда (КТ) на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната при условия и ред, определени с Наредба № 11 от 21 декември 2005 г., издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Следователно в предприятията със специфичен характер (ал.1 на чл.2) и организация на труда (ал.2 на чл.2) по силата на наредбата възниква задължение за работодателя да предостави безплатна храна и/или добавки към нея. По време на нощни смени или при полагане на нощен труд на работници те и служителите се осигуряват тонизиращи или ободряващи напитки.
На основание чл.7 от Наредбата работодателят с писмена заповед определя работниците и служителите, които имат право на: безплатна храна; добавки към храната; безплатна храна и добавки към храната. В заповедта се определят видът и стойността на храната и/или добавките към нея. Определените със заповедта работници и служители получава! безплатна храна и/или добавки към нея само за дните, когато работят при условията на чл.2 от Наредбата.
Стойността на безплатната храна или добавките към нея не може да бъде по-малко от два лева на ден за работник и служител, а стойността на тонизиращите и ободряващи напитки е не повече от един лев на смяна (чл.5 във вр. с чл.2 и 3 от Наредбата). По-големи размери на стойността на храната и/или добавките към нея могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Разходите по Наредба № 11/21.12.2005 г. са за сметка на издръжката на предприятието – чл.6.
Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. Същите са признати разходи за данъчни цели, когато са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
С оглед изложеното до тук. разходите за храна и напитки, направени от дружеството на основание чл.285 от КТ, предоставени по реда и при условията на Наредба № 1 1/21.12.2005 г. ще бъдат признати разходи за целите на ЗКПО, когато са документално обосновани и не са обект на облагане с данък върху разходите.
I
Съгласно чл.70, ал.З т.6 от ЗДДС за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от КТ не е предвидено ограничение на правото на приспадане на ДДС. Следователно фирмата ще има право на приспадане па данъчен кредит за предоставената храна на работници, ако попада кумулативно в хипотезите за специфичен характер на дейността и специфична организация на труда.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията

Вашият коментар