данъчното третиране на сделките, извършвани по цитирания закон. Това становище също е публикувано на сайта на НАП.

Изх. № 08-С-4
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
На поставените от Вас въпроси, свързани с прилагането на новия Закон за данък върху добавената стойност, който е в сила, считано от 1.01.2007 г.. Ви уведомяваме следното:
Зададени са множество въпроси, които условно са групирани на три.
по първата група, свързана с прилагането на глава 19а от ЗДДС
Издадено е становище на Дирекция „Данъчна политика“ по практическото прилагане на глава 19а от ЗДДС с Изх. № 93-04-45/8.03.2007 г., с което може да се запознаете от сайта на НАП.
Отговорите на въпросите по ЗДДС от втората група, свързани с извършването на сделки по Закона за приватизацията и следприватизационен контрол /ЗПСКУ, ще откриете в издаденото становище с Изх. № 93-04-77/17.04.2007 г. на Дирекция „Данъчна политика“ приотносно данъчното третиране на сделките, извършвани по цитирания закон. Това становище също е публикувано на сайта на НАП.
По въпроса за данъчното третиране по реда на чл.248 от ЗКПО на приходите от приватизация е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно чл.248 от ЗКПО, приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл.1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите. От цитираната разпоредба следва, че обект на облагане са тези приходи на бюджетните предприятия, произтичащи от сделки, които са изрично посочени в чл. 1 от ТЗ и по-конкретно в ал. 1 на чл. 1. Във връзка с това е необходимо да се анализират разпоредбите на ЗПСК, които определят обхвата на приватизацията и да се установи доколко приватизационните сделки могат да се приравнят на изброените в чл.1, ал.1 от ТЗ.
Съгласно чл.1, ал.2 от ЗПСК, приватизация е прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица на:
1.дялове или акции – собственост на държавата или общините от търговски
дружества;
2.обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на
сто държавно или общинско участие в капитала;
3. общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.), както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества.
От съпоставката на чл. 1, ал.1 от ТЗ и чл.2, ал.1 от ЗПСК се установява, че сред видовете търговски сделки, посочени в чл.1, ал.1 от ТЗ, не попадат приватизационните сделки. Така например приватизационните сделки по чл.2, ал.1, т. 1 от ЗПСК (прехвърляне на дялове или акции – собственост на общините от търговски дружества) не попадат в хипотезата на чл.1, ал.1, т.З от ТЗ (покупка на ценни книги с цел да ги продаде), защото дяловете и акциите преди продажбата им не са били закупени от общината, съответно не може да се твърди, че е налице покупка на ценни книги с цел те да бъдат продадени. Тази форма на приватизация не попада и сред останалите търговски сделки по чл.1, ал.1 от ТЗ.
По същия начин стои въпросът и за останалите приватизационни сделки по т.2 и 3 на чл.1, ал.2 от ЗПСК – те също не могат да бъдат включени в обхвата на чл.1, ал.1 от ТЗ, тъй като не могат да бъдат квалифицирани нито като покупка па стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален, преработен или обработен вид (т.1 на ал.1 от чл.1 на ТЗ), нито като продажба на стоки от собствено производство (т.2 на ал.1 от чл.1 на ТЗ), нито като покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба (т. 14 на ал.1 от чл.1 на ТЗ), нито могат да бъдат причислени към някой от останалите видове търговски сделки по чл.1, ал.1 от ТЗ.
По отношение на квалифицирането на дадена сделка като търговска по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ, аналогични мотиви са изложени в Решения №№ 891/26.01.2007г и № 12943/21.12.2006г на ВАС.
Поради това считаме, че приходите на общините от извършени приватизационни сделки не подлежат на облагане по реда на чл.248 от ЗКПО.
по третата група въпроси, които Вие сте определили като „Други въпроси“
първи въпрос – Каква доставка е отдаването под наем на земедеска земя с лозови насаждения?
Отдаването под наем на земя, включително и земеделска такава, е освободена доставка /чл.45, ал.1 от ЗДДС/, но на основание чл.45, ал.7 от ЗДДС доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.
втори въпрос – може ли общински музей, който има различен идентификационен номер по чл.84 от ДОПК от този на Общината, да се регистрира доброволно по ЗДДС на собствено основание във връзка с международен проект и отделно да ползва режима по чл.173 от ЗДДС?
Съгласно чл.7, ал.5 от Закона за паметниците на културата и музеите. общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка. Поради обстоятелството, че за тях не налице отделна правосубектност от тази на Общината и поради това, че те не попадат в изключенията, определени в чл.З, ал.5 във връзка с § 1, т7 от ДР на ЗДДС, считаме, че може да се извърши регистрация по чл.100 от ЗДДС.
Обръщаме Ви внимание на обстоятелството, че в чл.173, ал.2 от ЗДДС е записано „доставчикът“, а съгласно разпоредбата на чл.107, ал.8 от ППЗДДС нулевата ставка по чл.173, ал.1 ЗДДС се допуска само по отношение на доставки, извършени от основния изпълнител, който следва да е регистрирано по ЗДДС лице /чл.107, ал.2 от ППЗДДС/. Т.е. регистрацията по ЗДДС не е достатъчно условие – необходимо е музеят да бъде доставчик във връзка с актове, освободени от ДДС и изчерпателно изброени в |
чл.173, ал.1 от ЗДДС. Тъй като в запитването Ви точно тези факти не са уточнени, следва сами да направите преценка, като съобразите изложеното по-горе.
трети въпрос — Облагаеми ли са по ЗДДС даренията и следва ли сумите за такива да се фактурират?
По принцип извършването на дарения не представлява доставка по смисъла на ЗДДС по аргумент на противното от чл.2, т.1 от ЗДДС, тъй като договорът за дарение е безвъзмезден такъв и е налице съответствие с определението, дадено в § I, т.8 от ДР на ЗДДС. Следва да се съобразява обаче и чл. 6, ал.З, т.2 от ЗДДС. който допуска изключение от този принцип. Във всеки конкретен случай следва да извършвате преценка според фактите и обстоятелствата коя от двете цитирани разпоредби ще бъде приложима. Ако ще се прилага чл.6, ал.З, т.2 от ЗДДС, следва да се издаде фактура по чл.113 от ЗДДС.
четвърти въпрос – Облагаеми ли са по ЗКПО средствата, получени като финансирания по различни проекти?
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП;
Въпросът е зададен общо. Конкретен отговор може да бъде даден след изясняване на фактическата обстановка по всеки отделен проект и правата и задълженията, възникващи във връзка с изпълнението му.
/
/МАР
2
/
1

Оценете статията

Вашият коментар