данъчното третиране на въпросните доходи в България са възможни две хипотези:

Изх. № 94-С-110
Дата:12.04.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8;
ЗДДФЛ, чл. 29;
ЗДДФЛ, чл. 37;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 75;
ДОПК, § 1, т. 7;
ДОПК, чл. 139.
По повод Ваше писмено запитване, заведено вна Националната агенция за приходите с вх. № 94-С-110 от 20.02.2014 г., Ви уведомявам следното:
Според описаното в писмото Ви, от дълги години живеете и работите в Германия и съответно вече сте местно физическо лице на Германия. Член сте на Баварската камара на архитектите, на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите. С правото си на регистриран архитект на свободна практика в България през 2013 г. сте осъществили инженерни и консултантски услуги на територията на България за възложител от Германия и сте получили доход, документиран чрез издадени от Вас фактури и получени банкови извлечения. В тази връзка поставеният от Вас въпрос е свързан с реда и начина на деклариране на тези доходи в България.
При така изложената фактическа обстановка следва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Предвид факта, че сте извършили услугите на територията на България, приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, съгласно която доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
В конкретния случай, данъчното третиране на придобитите от Вас доходи от инженерните и консултантски услуги зависи от това дали тези услуги са осъществени чрез определена база в България. В писмото си обаче не сте уточнили дали разполагате с такава база в България. Следва да имате предвид, че по смисъла на § 1, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) “Определена база“ е:
а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
Предвид гореизложеното относно данъчното третиране на въпросните доходи в България са възможни две хипотези:
1. Ако дейността се осъществява чрез определена база, то придобитите от Вас доходи ще подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, а облагаемият доход ще се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. Тези доходи на основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ подлежат на деклариране в приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
2. В случай, че доходите не са реализирани чрез определена база в България, приложение ще е възможно да намерят разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, когато са изпълнени останалите изисквания на ЗДДФЛ, тези доходи да подлежат на облагане с окончателен данък. В тази хипотеза, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася окончателния данък, данъкът се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода и в същия срок се подава и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци (образец 4001). В този случай следва да имате предвид, че на основание чл. 37а от ЗДДФЛ окончателния данък за доходите по чл. 37 от ЗДДФЛ може да бъде преизчислен с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Между Република България и Федерална Република Германия съществува Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (обн. ДВ. бр. 6 от 18 Януари 2011 г.), разпоредбите на която съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ се прилагат с приоритет пред тези норми на ЗДДФЛ, които им противоречат. Във Вашият случай СИДДО предвижда възможност да не се облагате в България тогава, когато не сте реализирали доходите си чрез място на стопанска дейност. Понятието „място на стопанска дейност“ с което борави Спогодбата, в хипотезата приложима спрямо Вас, е близко по съдържание с това на буква „а“ от определението на „определена база“, цитирано по-горе. Разпоредбите на посочената СИДДО могат да се приложат след доказване на основанията за това. За целта следва да имате отправено искане за прилагане на СИДДО, подадено в компетентната по чл. 139 от ДОПК териториална дирекция на НАП.
Когато сте формирали определена база на територията на България, не е необходимо да предприемате действия за доказване на основанията за прилагане на СИДДО, тъй като в този случай за България ще е налице възможност да Ви облага, включително и съгласно Спогодбата с Федерална Република Германия.
Обръщам Ви внимание, че съгласно чл. 85 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите регистрираните лица трябва да посочват данните си за идентификация (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и/или БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция), което следва да имате предвид при следваща кореспонденция с НАП.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/С. МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар