Изх. №53-00-243
23.11.2016 г.
чл. 28 от ЗДДС
чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството закупува стоки от български доставчик, които продава на дружество от САЩ, което няма регистрация за целите на ДДС в Европейския съюз. Стоките се превозват от територията на страната до логистичен склад на територията на Италия, от където за сметка на американския търговец логистичното дружество осъществява групаж и стоките в непроменен вид се товарят на кораб за трети страни в зависимост от заявките на американския контрагент.
От името на дружеството, упълномощено лице подава митническа декларация за износ на стоката пред съответното компетентно митническо учреждение на износа в Италия, след което стоката се транспортира за трети страни и напуска митническата територия на Общността.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Налице ли е основание за прилагане на нулева ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
На основание чл. 21, ал. 1 от Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:
– митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на тези стоки.
В случаите, когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, изпраща или превозва от свое име или за своя сметка или от името или за сметка на получателя, когато същият не е установен на територията на страната, стоката си от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, за групажа й със стоки от други доставчици с цел изпращането им до дестинация извън митническата територия на Общността е налице една единствена облагаема доставка, за която е приложима нулевата ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС, доколкото българското дружество разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, независимо, че митническата декларация за износ на стоката е подадена пред съответното компетентно митническо учреждение на износа на другата държава членка. Т.е., ако към момента на изпращането или транспортирането на стоката за българското дружество е налице основание да счита, че стоката, след извършен групаж на територията на другата държава членка ще напусне митническата територия на Общността, то следва да се приеме, че е извършена една единствена доставка. За тази доставка би била приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, когато българското дружество се снабди с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
По отношение на прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС в случаите, когато българско дружество превозва стоката си до друга държава членка, в която пред съответното компетентно митническо учреждение на износа представя митническата си декларация за износ на стоката изпълнителният директор на НАП е изразил становища с изх. №44-00-28/17.12.2007 г., изх. №24-33-147/09.08.2012 г. и изх. №24-34-159/12.12.2012 г, които са публикувани в интернет на страницата на НАП – www.nap.bg
В случаите, когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, изпраща или транспортира стоката си от свое име или за своя сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която същото не е регистрирано за целите на ДДС, за целите на своята икономическа дейност, като към момента на изпращането или транспортирането й за българското дружество не е налице основание да счита, че стоката ще напусне митническата територия на Общността, то следва да се приеме, че е налице вътреобщностно движение на стоката, като това движение по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната. В случаите обаче, когато българското дружество е регистрирано за целите на ДДС на територията на държавата членка, в която завършва транспорта е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
Относно данъчното третиране на вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчно задължените лица е издадено становище на изпълнителния директор с изх. №91-00-39/22.01.2009 г., а относно данъчното третиране на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС е издадено становище на изпълнителния директор с изх. №24-00-27/21.04.2007 г., които са публикувани в интернет на страницата на НАП.
В конкретния случай, доколкото стоките напускат територията на ЕС от територията на Италия, дружеството следва да се запознае и със съответното законодателството на държавата членка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘