ЗДДС, чл.6, aл. 2,ЗДДС, чл.84,ЗДДС, чл.13, aл. 1,ЗДДС, чл.63, aл. 4,ЗДДС, чл.63, aл. 3

Изх. №53-00-266
15.12. 2017 г.
чл. 13, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 63, ал. 3 и 4, чл. 84 от ЗДДС
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка:
Поставен е следният въпрос:
Следва ли да се начисли ДДС в случай на издадена фактура от доставчик от ЕС (EXW доставка) за стока, която е изгубена от превозвача до България?
Предвид въпросът и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
Вътреобщностно придобиване, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
Според текста на чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗДДС данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2 или на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура – на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
От поставеният в запитването въпрос е видно, че доставката е EXW според Инкотермс. Условие на доставка ЕXW според Инкотермс 2010 е франко завода (уговорено място). Това означава, че правото на собственост се прехвърля на купувача на уговореното място – франко завода. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Според чл. 186а ЗЗД рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места – от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател. Това означава, че при транспорта на стоката до България риска се носи от собственика на стоката.
Предвид изложеното и на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 84 от ЗДДС дружеството следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 1 от закона и да начисли данъка.`
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар