данъчното третиране на задълженията, които не са върнати, остане непроменена в следващите 5 години, следва да имате предвид разпоредбата на чл.46 от ЗКПО. Според ал.1 на чл.46 при определяне на данъч

2_146/25.01.2012 г.
ЗКПО чл.46
ЗКПО чл.16, ал.2, т.3
ЗДДФЛ чл.50, ал.1, т.5
ЗДДФЛ чл.77
В Дирекция ОУИ ………….. е постъпило Ваше писмено запитване с вх.№…………., в което е описана следната фактическа обстановка:
Съгласно решение от 13.09.2011г. дружеството е финансирано от собственика на дяловете и управител на дружеството със сумата 290 000лв., с която на същата дата е купен дълготраен актив – магазин. В запитването е посочено, че паричните средства са придобити от собственика на дружеството от дейността му като ЕТ.
Въпросите са:
1.Трябва ли да се увеличи финансовият резултат на дружеството за 2011г. със сумата на финансирането, в случай, че паричните средства бъдат върнати през следващите 5 години?
2.Ако паричните средства не бъдат върнати до 5 години на физическото лице, какво следва да направи дружеството?
3.Трябва ли физическото лице – собственик, да декларира финансирането на дружеството в годишната си данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г.?
При така общо изложената фактическа обстановка съобразно действащата нормативна уредба изразяваме следното становище:
Според информацията в запитването, дружеството е получило парични средства в заем от управителя като физическо лице с характер на временно предоставени суми и с намерение да бъдат върнати до 5 години.При тези обстоятелства към момента на получаване паричните средства имат характер задължения по заеми, които подлежат на връщане, и следва да намерят отражение в счетоводството на дружеството в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
В ЗКПО, действащ за 2011г., няма специално данъчно третиране при получаване на заемите и отразяването им като разчет за счетоводни цели.
Ако частта на ЗКПО относно данъчното третиране на задълженията, които не са върнати, остане непроменена в следващите 5 години, следва да имате предвид разпоредбата на чл.46 от ЗКПО. Според ал.1 на чл.46 при определяне наданъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1.задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо;
2.производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;
3.с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;
4.кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;
5.преди изтичане на давностния срок задълженията са погасени по силата на закон;
6.данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване.
Алинея 1 не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелство по ал. 1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението /чл.46, ал.2 от ЗКПО/. В случай, че ал.1 е приложена през предходна година, действат ал.3 и 4 на чл.46 от ЗКПО.
Управителят – физическото лице, което предоставя заем, следва да декларира това обстоятелство в годишната си данъчна декларация за 2011г. на основание чл.50, ал.1, т.5, буква а/ и б/ от ЗДДФЛ, като посочи:
-непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
-непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
В запитването липсва информация за уговорена лихва, която физическото лице да получи от дружеството, т.е. налице е сделка между свързани лица, при която физическо лице предоставя безлихвен заем на дружеството. Съгласно чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО получаването или предоставянето на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, се смята за отклонение от данъчно облагане. Според чл.77 от ЗДДФЛ цитираната разпоредба се прилага и за физически лица, сключили сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.
Коментираните факти и обстоятелства подлежат на последващ данъчен контрол по реда на чл.110 от ДОПК, при който органите по приходите чрез извършените проверки и ревизии ще установяват данъчните и осигурителни задължения на дружеството и физическото лице.

Оценете статията

Вашият коментар