ЗДДФЛ чл.29, т.1
2_483/08.03.2010г.
Постъпило е Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” ……….. с вх.№……………, в което поставяте въпроси относно данъчното третиране от 01.01.2010г. на доходите на регистриран земеделски производител, реализирани от непреработена земеделска продукция; няма данни за регистрация като ЕТ.
Предвид действащата от 01.01.2010г. нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
Според чл.2, т.1 от Търговския закон физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не се смятат за търговци. При така изложената фактическа обстановка данъчните задължения на физическото лице следва да се определят, като се спазват правилата за облагане на доходите от друга стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ, като приемаме, че дейността на регистрирания земеделски производител е производство на непреработени продукти от селското стопанство по смисъла на §1, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
Съгласно чл.29, т.1 от Закона за данъците на физическите лица /ЗДДФЛ в сила от 01.01.2010г./ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с 60% разходи за дейността за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Тези 60 на сто разходи са нормативно признати и не е необходимо да бъдат доказвани с документи, независимо от действителния размер на разходите за производство и реализация на земеделска продукция. След намалението от 60% разходи облагаемият доход по чл.29 остава в размер на 40% от придобития доход от дейността на регистрирания земеделски производител за произведените непреработени продукти от селското стопанство.
В чл.43, ал.1 и ал.3 от ЗДДФЛ е предвидено авансово облагане на доходите от стопанска дейност по чл.29, като авансов данък в размер на 10% се дължи върху разликата между облагаемия доход по чл.29, т.1 и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит доходът. Авансовият данък се внася до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода /чл.67, ал.1/.
Годишната данъчна основа за облагаемия доход по чл.29 от ЗДДФЛ се определя, като този доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка /чл.30 от закона/
Така определената годишна данъчна основа е част от общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа е 10% /чл.48 от ЗДДФЛ/.
Доходите, които се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по реда на чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на следващата година и данъкът се внася в същия срок.
Според чл.13, ал.1, т.24 от ЗДДФЛ доходите, получени от рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя са необлагаеми доходи. Затова, когато арендаторът изплаща необлагаем доход не следва да удържа данък върху дохода.
Относно задълженията по ЗДДС, плащането на аренда в пари не е облагаема доставка по смисъла чл.12 от ЗДДС и арендаторът не следва да начислява данък, когато плаща аренда в пари.
Когато арендаторът плаща в натура /в зърно/, се прилага чл.130, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ДДС/, третираща бартер. По смисъла на посочената разпоредба когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съгласно чл.130, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие за всяка от двете доставки възниква по общите правила на закона, т.е. за всяка от тях тази дата се определя поотделно; ал.3 от същата норма посочва изрично, че първата по време доставка представлява авансово плащане за втората по време доставка.
Данъчната основа на извършените доставки според чл.26, ал.7 от ЗДДС /в сила от 01.01.2010г./, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), е пазарната цена на получаваната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.’