Изх. № 26-Г-78
Дата:27.03.2013 год.
ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 3
Относно: данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на услуга по договаряне, свързано с електронни пари
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ……………… г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество за електронни пари (дружество “А”), лицензирано по реда на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) е сключило договор с дружество “Б” за предоставяне на услуги по посредничество, свързано с електронни пари. По силата на този договор на дружество “Б” е предоставено правото да сключва с трети лица идентични договори, с които да им предоставя правото да извършват идентична на неговата дейност. Дружество Ви е в процедура по преговори за подписване на договор с дружество “Б”, по силата на който от името на дружество “А”, но за сметка на дружество “Б” да извършва дейност, идентична с тази на дружество “Б”, за което ще получава възнаграждение. Посочено е, че съгласно условията на договора, дружеството Ви ще превежда получените суми от клиентите на дружество “Б”, което от своя страна ще заплаща дължимото възнаграждение. Дружеството Ви и дружество “Б” са вписани в Българска народна банка (БНБ) като представители на дружеството за електронни пари “А” по реда на ЗПУПС.
Дружеството Ви и дружество “Б” са регистрирани по ЗДДС лица.
Въпросите Ви са:
1. Дължим ли е данък върху добавената стойност върху възнаграждението, което ще получи дружеството Ви от дружество “Б” за извършената посредническа услуга по горепосочения договор между двете дружества?
2. В случай, че дружеството Ви сключи договори с трети лица (подизпълнители) с идентичен предмет на договора с дружество “Б” и ако тези трети лица също са вписани в БНБ като представители на дружеството за електронни пари “А” по реда на ЗПУПС – дължи ли се данък върху добавената стойност върху възнагражденията, които ще получат третите лица?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове.
Поставеният първи въпрос следва да бъде разгледан в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕО по отношение на действието на Шеста директива (Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност), както и с действащото в Република България законодателство, третиращо облагането с данък върху добавената стойност. Съгласно тълкуването на Съда на ЕО, обективирано в § 23 от Решение № 435/05, “Терминът “договаряне“, съдържащ се в член 13, Б, буква г), точки 1-5 от Шеста директива, няма определение в същата директива. Съдът обаче се е произнасял в контекста на точка 5 от тази разпоредба, че това понятие има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Всъщност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна посредническа дейност. В този смисъл целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес, що се отнася до съдържанието на договора (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, C-235/00, Recueil, стр. I-10237, точка 39). Обратно, не сме изправени пред дейност по договаряне, когато една от страните по договора възложи на подизпълнител част от материално-техническите действия, свързани с договора (вж. в този смисъл Решение по дело CSC Financial Services, посочено по-горе, точка 40).”
В случая, за да се приеме, че са налице “услуги по договаряне” – освободени по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, релевантен е фактът дали въпросните посреднически услуги са осигурили на дружество “А”, за сметка на дружество “Б” сключването на договор, свързан с електронни пари. Предоставянето на контакти, подготовката, организирането и уреждането на срещи с потенциални клиенти, отчитането на резултатите от неуспешни преговори и обработване на данни, свързани с проучвания за основната сделка, които не са довели до сключване на договори, не следва да се третират като доставки по “договаряне” и нямат характер на освободени доставки, а всяка от тях следва да бъде третирана данъчно по общите правила на закона.
Изложеното по-горе е относимо и по втория въпрос, тъй като в запитването е посочено, че предоставените посреднически услуги, свързани с електронни пари по сключени от дружеството Ви договори с трети лица (подизпълнители) са идентични на тези по договора Ви с дружеството “Б”.
Настоящото становище е принципно и Изпълнителният директор на НАП не се ангажира с категорично становище относно характера на предоставяните от и на вашето дружество посреднически услуги, свързани с електронни пари доколкото към запитването не е представен договор или други документи. Конкретна преценка в това отношение може да бъде извършена от орган по приходите в ревизионно производство, съобразявайки всички относими към осъществените доставки факти и обстоятелства.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/’