.№24-34-112
Дата: 21.12.2013 год.
ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 3;
ЗДДС, чл. 116.
Относно: данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на услуга, свързана с предоставяне на възможността, чрез платежни терминали на получатели по доставки, извършени от дружествата – възложители, да заплатят задълженията си към същите
В Протокол за писмено запитване № …………….на ТД на НАП …….., изпратен от Дирекция ………………по реда на процедура “………” и постъпил в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-112/09.10.2013 г., както и в писмено запитване от ревизираното лице, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-22-181/13.11.2012 г.е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на извършвана ревизия на дружество, регистрирано по ЗДДС, е установено, че същото е изпълнител по договори с дружества – доставчици на вода, електрическа енергия и други. Предмет на тези договори е предоставяне срещу възнаграждение на дружествата – възложители (доставчици на вода, електрическа енергия и други) на услуга, свързана с предоставяне на възможността, чрез автоматично терминално устройство тип КИОСК, част от сървърно-базирана система (Cashterminal) от терминали (платежен терминал) на получатели по доставки, извършени от дружествата – възложители, да заплатят задълженията си към същите. Ревизираното дружество поддържа депозит в определен размер при всеки един от дружествата-възложители, с който гарантира навременните ежедневни плащания. Системата е централизирана сървърно-базирана процесинг система равняваща задължения на получателите по доставки и предварително депозираните суми от ревизираното лице при дружествата – възложители, еднократно на всеки 24 часа. Чрез тази система сървър ежеминутно получава и изпраща информация до сървърите на дружествата – възложители за постъпилите суми в тяхна полза. След внасяне на дължимата сума чрез поставяне на банкнотите в устройството от страна на получателите по доставки, извършени от дружествата – възложители, сървърът на системата изпраща информация за постъпилата сума към сървъра на съответното дружество – доставчик и с нея се намалява наличния депозит при него. Ежедневно, ревизираното дружество превежда по банков път на дружествата – възложители сума, равна на постъпилите в негова полза плащания, като по този начин попълва депозита, гарантиращ навременните ежедневни плащания. Сумите, внесени от получателите по доставки, извършени от дружествата – възложители се събират в пломбирани метални касети, разположени в платежните терминали. Ревизираното лице инкасира сумите от платежните терминали едва когато мониторинг системата отчете, че металните пломбирани касети са пълни с банкноти – един или два пъти месечно.
В тази връзка въпросът Ви по същество е какво е данъчното третиране на услугата, свързана с предоставяне на възможността чрез платежни терминали на получатели по доставки, извършени от дружествата – възложители, да заплатят задълженията си към същите?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове.
Поставеният въпрос следва да бъде разгледан в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС (СЕС) по отношение на обхвата на освобождаването, предвидено с Директива 2006/112/ЕО, както и с действащото в Рeпублика България законодателство, третиращо облагането с данък върху добавената стойност. Съгласно тълкуването на Съда на ЕС, обективирано в т. 66 от Решение на СЕС по дело С-2/95 “за “сделка, свързана с парични преводи“ предоставените услуги трябва да водят до превод на средства и промени в правната и финансова ситуация. Освободена услуга по силата на директивата трябва да се отличава от чисто физическо или техническо извършване, като прилагането на система за обработка на данни в банка. В тази връзка националният съд трябва да разгледа конкретно степента на отговорност на центъра за обработка на данни пред банките, по-конкретно въпроса дали отговорността е ограничена до техническите аспекти или се разпростира върху специфични, съществени аспекти на сделките.”.
Видно от изложеното в запитването, тъй като при внасяне на дължимата сума чрез поставяне на банкнотите в платежния терминал от получателите по доставки, извършени от дружествата – възложители с тази сума се намалява наличния депозит на ревизираното лице при дружествата – възложители, съответно се погасява задължението на получателите към същите е налице плащане, в резултат на което настъпват промени в правната и финансова ситуация между лицата. При условие, че в хода на ревизионното производство бъде установено, че ревизираното лице поема рисковете при неизпълнение по договорите с доставчиците – възложители, във връзка с извършваното плащане от получателите по доставки към дружествата – възложители, следва да се приеме, че извършената услуга попада в обхвата на освобождаването, предвидено с чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
Изложеният в запитването факт, че ревизираното дружество не притежава лиценз за „платежна институция” или за „пощенски оператор” при сделки свързани с разплащания е правно ирелевантен. В постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз е прието, че принципът за неутралност предполага еднакво третиране на икономическата дейност, която се отнася до едни и същи операции. Както и към икономическите оператори, които извършват еднакви операции.
Нито Директивата за ДДС (чл. 135, пар. 1, б. “г” от същата), нито чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС имат изискване относно статута на лицата – доставчици на услугите, попадащи в обхвата на регламентираното освобождаване от облагане. Както нееднократно се е произнасял СЕС в своята практика, включително по отношение нанеспазването на лицензионни и други подобни режими, същото не е относимо към данъчното третиране на доставките. Както е посочено в параграф 20 от решение по дело С-235/00, “освобождаването, ……… не зависи от идентичността или правния характер на лицето или организацията, предоставяща услугата.”.
В случай, че при документиране на доставката е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен може да се извърши корекция по реда на чл. 116 от ЗДДС, като се състави протокол. Анулирането на документ след данъчния период, в който е издаден, следва да се отрази в дневника за продажбите с обратен знак, съответно в справка-декларацията. Дори ако корекцията на неправомерно фактурирания данък е извършена с издаване на кредитно известие, същата следва да се приеме, предвид отстраняване на риска от данъчни загуби. В този смисъл в хода на ревизионното производство на ревизираното лице следва да се обърне внимание писмено от органите по приходите, че има възможност да извърши корекции на издадените от него фактури и ако такива корекции бъдат направени, те следва да бъдат взети предвид при издаване на ревизионния акт. Следва, в тези случаи, да се вземе предвид и извършена корекция в периоди, попадащи извън обхвата на съответното ревизионно производство.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘