20-00-219/17.03.2008 г.
ЗКПО, § 1, т.33 от ДР
ЗКПО, чл.10
ЗКПО, чл.31
ЗКПО, чл.33
ЗДДФЛ, чл.13, ал.1, т.23
ЗДДФЛ, чл.24, ал.2, т.5
ЗДДФЛ, § 1, т.30 от ДР
Според изложеното в запитването „…..” ЕАД е дружество с предмет на дейност: маркетинг, промоция, внос, продажба, дистрибуция на фармацевтични и медицински продукти и като такова, дейността му се регулира от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). В съответствие с чл.244, ал.1, т.5 от ЗЛПХМ дружеството изпраща медицински специалисти на симпозиуми и конгреси в страната и чужбина. В тези случаи то поема част или всички разходи на медицинските специалисти, свързани с организираното с маркетингова цел мероприятие, а именно: пътни, квартирни и регистрационни такси.
В писмото поставяте въпроси, относно данъчното третиране по ЗКПО на разходите по чл.244, ал.1, т.5 от ЗЛПХМ през 2007 г. и 2008 г. В описаните случаи има ли данъчен ефект за лекарите като физически лица по ЗДДФЛ.
Съгласно чл.244, ал.1, т.5 от ЗЛПХМ реклама на лекарствени продукти е всяка форма на информация, представяне, промоция или предложения с цел да се стимулира предписването, продажбата или употребата на лекарствения продукт и включва спонсорство на промоционални срещи и научни конгреси, посещавани от медицински специалисти, включително и поемането на техните разноски по пътуването и престоя в съответната държава, в която се провежда мероприятието.
Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в сила от 01.01.2007 г. дефинира самостоятелно понятието „разходи за реклама”. По смисъла на § 1, т.33 от ДР на ЗКПО разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Разходите за реклама са признат за данъчни цели счетоводен разход при спазване на изискването за документална обоснованост (чл.10 от ЗКПО) и са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Материалният данъчен закон не съдържа специален ред за данъчно третиране на разходите за спонсорство, съответно не съдържа определение на понятието „спонсорство”. Данъчното третиране на тези разходи се свежда до регламентираните в закона хипотези:
– в случаите, когато срещу начислените разходи (предоставените средства) се предоставя еквивалентнанасрещна престация под формата на рекламна услуга, която е в рамките на обичайните размери за съответната дейност на спонсора, налице е счетоводен разход за реклама,
– в случаите, когато начислените разходи превишават стойността на предоставената насрещна рекламна услуга, размерът на превишението се третира като разход за дарение, който е регламентиран в чл.31 от ЗКПО или като непризнат за данъчни цели разход за дарение извън чл.31, формиращ данъчна постоянна разлика по чл.26, т.7 от закона.
Посочените в запитването поети разноски на медицинските специалисти по пътуването и престоя в съответната държава, в която се провежда мероприятие с маркетингова цел, се третират в чл.33 от ЗКПО. Цитираната разпоредба въвежда принципа, че за данъчни цели се признават всички счетоводни разходи за пътуване и престой (по своята същност това са командировъчни разходи: пътни, дневни, квартирни и други) на физически лица, ако те са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения и пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството. Извънтрудови правоотношения са тези по смисъла на § 1, т.30 от ДР на ЗДДФЛ, които изключват правоотношенията с лица, упражняващи свободна професия – т.29 от същия параграф.
С оглед изложеното до тук, счетоводните разходи за пътуване и престой,поети и отчетени от предприятието, ще бъдат признати, ако отговарят на изискванията на чл.33 от ЗКПО и са документално обосновани по смисъла на чл.10 от закона.
Когато дружеството е в трудови правоотношения с командированото лице,съгласно чл.24, ал.2, т.5 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Когато размерът на дневните пари надвиши двукратния, то превишението следва да се включи в облагаемия доход, начислен за съответния месец на лицето.
В случай че дружеството изплаща командировъчни пари на лице, което не е в трудови и извънтрудови правоотношения с дружеството по смисъла § 1, т.30 от ДР на ЗДДФЛ, изплатените командировъчни пари не попадат в хипотезата на чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ на необлагаемите доходи, поради което същите следва да се считат за облагаем доход. За дружеството ще възникне данъчна постоянна разлика от непризнат счетоводен разход за данъчни цели по ЗКПО.
‘