3_ 3347/11.07.2008г.
ЗДДФЛ, чл.13, ал. 1 т.23
ЗКПО, чл.26, т. 1 и т. 2
Относно: Данъчното третиране по ЗКПО на разходите за командировки в чужбина и разходите направенив полза на съдружник.
Според изложеното в запитването физическо лице е едноличен собственик и управител в „……………….” ЕООД където се осигурява и същевременно е съдружник и управител в „…………………….” ООД. В двете дружества няма сключен договор за управление и контрол. През м. ….2008 г. във връзка с дейността на „………” ООД ще пристигне чуждестранния съдружник. Във връзка с това са поставени следните въпроси:
1. Признават ли се за данъчни цели разходите за командировка в чужбина на управителя на дружеството ?
2. Признават ли се за данъчни цели извършенитеразходи за престои в България на чуждестранен съдружник ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 2006 г. посл. изм. ДВ бр. 110 от 2007 г.), изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно регламента на чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
1. разходи, несвързани с дейността;
2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Документалната обоснованост е дефинирана в чл.10 от ЗКПО. По силата наал.1 от същата правна норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл.10, ал.2). Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели на основание чл.10, ал.4 от ЗКПО.
Видно от цитираните правни норми, за да бъдат признати за данъчни цели е необходимо разходите за командировки да бъдат извършени във връзка с дейността на дружеството. Същите следва да бъдат документално доказани в съответствие с изискванията за документална обоснованост, регламентирани в чл.10 от ЗКПО. Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати, същите следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ, обн. ДВ, бр. 50 от 11.06.2004г., посл. изм., ДВ, бр. 98 от 27.11.2007 г.).
При данъчното третиране на разходите за командировъчните пари следва да се има предвид и разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗКПО (изм. ДВ, бр.110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.). Разходите за пътуване и престой, попадащи в обхвата на чл.33, ал.1 от ЗКПО, са признати за данъчни цели без оглед на размера им. Разбира се, за да бъдат данъчно признати, те следва да бъдат документално обосновани в съответствие с изискванията на чл.10 от ЗКПО.
С оглед пълнотата на изложението следва да се посочи, че с разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица,в сила от 1 януари 2007г., за целите на данъчното облагане е лимитиран размерът на дневните командировъчни пари. Същите се третират като необлагаем доход на физическите лица до двукратния им размер, посочен в нормативен акт по силата на чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ за получените по извънтрудови правоотношения суми.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството на съдружници. Когато направените разходи са във връзка с дейността на дружеството същите се признават за данъчни цели, при спазване на горепосочените нормативни изисквания.
‘