С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № …..12.12.2012г. в Дирекция «ОУИ» е изложена следната фактическа обстановка:
През 2012 г. дружеството „А” е сключило договор за извършване на транспортни услуги – превоз на асфалтови смеси, земна маса, строителни материали и др. с друго предприятие „Б”. Дружеството разполага само с товарни автомобили, другото предприятие -с квалифицирани специалисти /шофьори на товарни автомобили/, авторемонта база за товарни автомобили. В договора е предвидено всичко необходимо за обслужване на транспортните средства като гориво, масла, резервни части, ремонти на МПС да се закупуват от другото дружество. Съгласно договора, разходите за работна заплата, осигурителни вноски и данъци на шофьорите следва да бъдат за сметка на дружество „А”. Срещу извършените транспортни услуги от дружество „А” ще се закупуват всички консумативи необходими за експлоатацията на МПС, както и ще де ползват специалистите – шофьори на дружество „Б”.
В края на всеки месец, специалистите от двете дружества, уточняват изминатия пробег на транспортните средства и определят стойността на извършените през месеца транспортниуслуги, за което дружеството „А” издава фактура и начислява дължимия ДДС.
За закупените от дружество „А” гориво, резервни части, ремонти и други срещу издадена фактура от дружество „Б” се ползва данъчен кредит.
В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Има ли право на данъчен кредит дружество „А” за заплатените разходи за работна заплата, осигурителни вноски и данъци на шофьорите на товарните автомобили, които са назначени в дружество „Б”, при издадена фактура с основание на доставката „РЗ, осигурителни вноски”
Освен този въпрос във връзка с разплащането между дружествата възникват още два въпроса:
2. Може ли между дружеството да се извършва прихващане с двустранен протокол на дължимите суми по насрещните фактури?
3. При остатък след прихващането над 15 000 лв. задължително ли е заплащането да бъде по банков път?
Така представената фактическа обстановка не е достатъчно ясна. Не е представен сключеният договор, от който да се видят конкретните ангажименти на страните, поради което изразяваме следното принципно становище:
Относно прилагането на разпоредбите на ЗДДС:
Съгласно чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Доколкото сте посочили, че във фактурата е посочено «РЗ, осигурителни вноски», считаме, че не е изяснен предмета на доставката. В случай, че предмета на доставката е услуга, необходимо е същата да бъде дефинирана, във връзка с правилно прилагане на разпоредбите на ЗДДС.
В случай, че сте в хипотезата на покриване на разходи, няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, предвид следните норми на ЗДДС:
Съгласно текста на чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно чл.26, ал.3, т.2 от ЗДДС, данъчната основа се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката. В параграф 1, т.15 на ДР на ЗДДС е дадена дефиниция са «субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка». Пояснено е, че не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а) покриване на загуби;
б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
Предвид гореизложеното, не е налице задължение за ДДС при финансиране на разходи.
Относно прилагането на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/:
Ограниченията, предвидени в ЗОПБ, се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица).
С оглед на това ограниченията на закона се отнасят както за гражданския, така и за търговския оборот. ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите и операциите по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършеното плащане.
За да попадне под забраната на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ един договор, следва към момента на сключването му да е безспорно ясно и определено, че договорената обща парична престация, надхвърля 15 000 лв.
С други думи, стойностният праг от 15 000 лв. се отнася, както за всяко самостоятелно плащане (т. е паричния поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно – дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 15 000 лв.
В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми под 15 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 15 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.
Плащането или паричната престация включва и всички данъци и такси, които платецът е длъжен да изплати във връзка с плащането, т. е. когато при облагаема с ДДС доставка с данъчна основа под 15 000 лв. и дължим ДДС, с който общата дължима сума по доставката става над 15 000 лв., доставката попада в обхвата на закона и всяко едно отделно плащане по нея е задължително да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.
При договори, при които няма яснота на доставяното количество или в момента на сключване на договорите е невъзможно да се определи общата им стойност, както и по договорите с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично плащане, ако е на стойност 15 000 лв. или над 15 000 лв., следва да се извършва чрез превод или внасяне па платежна сметка, т. е. прилага се ограничението на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ спрямо размера на отделните дължими плащания.
Обръщаме внимание, че когато по конкретно правоотношение, доставка и др. е определен или е определяем размера на плащането и то е 15 000 лв. или повече, независимо, че част от същото ще се погаси с прихващане остатъкът дори и под 15 000 лв. ще следва да се преведе по платежна сметка на съответната банка.
Следва да имате предвид, че органа по приходите, осъществяващ съответното производство има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно данъчното третиране съобразно представените документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.
‘