С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № …./11.01.2013г. в Дирекция «ОДОП» е изложена следната фактическа обстановка и са поставени следните въпроси:
Дружество раздава месечно на всички работници и служители едновременно ваучери за храна в размер на 60 лв. и са сключени застраховки „Живот” в размер 60 лв., общо 120 лв., които се осчетоводяват като разход на фирмата. При годишното данъчно приключване не се преобразува финансовият резултат.
Съобразявайки относимата правна уредба за 2013г., изразявам следното становище:
Съгласно чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и:
а) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот“;
б) разходите за ваучери за храна.
В § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби /ДР/ наЗКПО е дадено следното определение: „социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставените по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО определя, че не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква „а” в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. Приемаме, че сключените от дружеството застраховки «Живот» отговарят на изискванията на определението дадено в § 1, т. 55 от ДР на ЗКПО, а именно – застраховки “Живот“ са тези по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ.
На основание чл. 209 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно всички условия посочени в закона. Приемаме, че са изпълнени изискванията на закона.
Регламентът за данъчното третиране на разходите по чл. 204, т. 2, букви «а» и «б» от ЗКПО е даден в част четвърта «Данък върху разходите» – от чл. 204 до чл. 217. В тази част са посочени видовете разходи, данъчните облекчения, данъчните основи, размерът на данъка, внасяне, деклариране и други изисквания във връзка с определянето на данък върху разходите. Както в тази част от закона, така и в другите части не е разписано специално изискване, което да ограничава ползването на облекчения, т.е., работодателят при наличие на финансова възможност може да предоставя едновременно ваучери за храна и застраховки «Живот». Ограничението при ползване на всяко едно от предимствата, дадени от закона не е в зависимост от броя им, а е свързано със спазването и изпълнението на поставените задължителни изисквания.
Предвид изложеното до тук, при липсата на текст в корпоративния закон, който да ограничава ползването на облекченията и при условие, че дружеството изпълнява всички посочени в ЗКПО изисквания, считам че същото може да ползва едновременно и двете облекчения по чл. 208 и чл. 209 от цитирания закон. ‘